Внимание! Редовете по-долу не се препоръчват за лица над 16 години! Ако си над 16 и прочетеш това долу, аз не нося отговорност за реакцията ти! Не ме съдете за моята гледна точка!
Приятно четене!
Някъде там, далеч от нашия има един град. Този град е много странен. Всъщност той прилича на всеки друг град. Просто всичко там е сиво. На всяка улица има досущ еднакви сиви къщи, в които живеят досущ еднакви сиви хора. Понякога тези хора разхождат своите сиви кучета или отиват до близкия сив магазин да си купят храна (там има специална сива храна). По улиците най-често се срещат едни господа със сиви костюми и куфарчета и с пури в уста, от които се издига сив дим. Небето там също е сиво, там никога не грее слънце. Дори сезони няма в този град. По дърветата никога не се появяват розови пъпчици, няма златни житни ниви, които да бъдат изоравани, нито разноцветни плодове, които да бъдат набрани, а думата "сняг" е непозната за хората там. И въглищари с раздрънкани каруци липсват по улиците, защото черният цвят, цветът на въглищата, също е непознат в града.
Най-лошото от всичко обаче е, че хората там не са сиви само отвън, те са сиви вътре в душите си. Песимистът би казал дори, че те нямат души. Забравили са да чувстват и нито се радват, нито тъжат, нито обичат, нито мразят. Затова те никога не плачат, но и никога не се смеят. А ако някой все пак се зарадва или натъжи, ако заобича или намрази, той задължително го крие от другите, сякаш гледа да не му се подиграят (но това така или иначе не може да се случи, защото всеки се интересува единствено от себе си).
И така, непоказвайки чувствата си, хората живеят някъде по средата. Не в бялото, защото е прекалено радостно, но не и в черното, защото е твърде тъжно, а в сивото - там е безопасно.
Ами другите цветове? За тях те дори и не знаят. За да ги открият, им трябва въображение, а те дори такова нямат.
Ами деца? Що за въпрос! Как би могло едно дете да живее в града на възрастните?
© Алиса Все права защищены