Скитникът арменец 31

                                           Зодия  “Стрелец” са известни като любители на пътешествията и авантюрите. Е, не всички,  а само тези които са “животински” тип. 

                            Зодиакалният знак на “Стрелеца” е кентавър, т.е тяло на кон и глава на човек. Това обуславя и характера на “стрелеца”. Те са два вида, които се различават много по характер. Няма да ви разказвам кой какъв е. Единият тип е човешкия, а втория животинския.  Макар и роден на 21 декември, последен ден на зодия стрелец, аз нося всички характерни черти на “стрелеца” от животински тип.

За да добиете представа за моя характер, ще добавя още нещо. В една статия, на първа страница на един много уважаван вестник преди 1989 год. пишеше, че в Древна Персия, всички деца родени на 21 декември, бивали незабавно унищожавани като деца на Злото, рожби на Демона. Жена ми каза, че били напълно прави. Имаше предвид не само Йосиф Висарионович Сталин, също роден на тази дата. Вярно, че го оплюха, но посмъртно. Докато беше жив му се кланяха. Така, че не е страшно.

“Стрелците” животински тип, са свободолюбиви, обичат авантюрите и пътуванията. Те са много щедри, даже прахосници. Не могат да водят заседнал живот. Баща ми казваше, че съм имал червеи в за….ка си. Да, обичам да пътувам, да видя нови градове, села и природни забележителности. Въобще обичам природата, особено планини и гори. Морето също ме привлича, но не така силно като планината.

Където и да съм живял, винаги съм  търсел интерeсни места за пътуване.  Неотдавна ви разказах за имението на княз Шереметьев край Москва. Днес отново ще се пренесем в Подмосковието, където има едно архитектурно бижу, с необикновен интерьор и изумителна колекция от старинни мебели и картини.

Архангелское е градче намиращо се на 25 км. от Москва. Китно малко градче,  сред красивата природа на Подмосковието. Надявам се, моите приятели да ценят красотата и финеса, независимо от политическите си пристрастия. С какъвто ентусиазъм разказвах за пътуванията си из Дивия Запад, така ще разказвам и за красивото и забележителното на  необятната руска земя. 

Путин е роден в Ленинград, но няма човек на света, който да не харесва и да не се възхищава от Ермитажа, да плюе по Санкт Петербург. Когато Лена казваше, че е родена в този град, реакцията на всички-руснаци, канадци, американци, китайци и т.н, беше една и съща. ООООООООООО! Санкт Петербург!  Едно “ ООО”изпълнено с искрен възторг. Надявам се, че ме разбрахте и приемате моята позиция.  Без политика!

  Само красота, красота и пак красота.

Подмосковието има необикновено красива природа. Горите, смесили  брези и борове са особено красиви. И след летен или есенен дъжд, тези гори са пълни с прекрасни ядливи гъби и хората пълнят кошница след кошница, ядат ги пресни,  и приготовляват зимнина. 

Но днес нашата цел е друга. Архангелское е известно с двореца на Княз Юсупов. Един прекрасен архитектурен ансамбъл от  класически френски тип, дворцова площадка, изящно стълбище,  с прекрасен парк, алеи за разходка, украсени с множество скулптури на велики хора посещавали двореца.

Още през XV-ти век, в селото има дървена черква на името на Архангел Михаил. През 1640 год. селото е купено от богатия помещик Княз  Фьодор Иванович Шереметьев, а през 1660 година, на мястото на дървената църква е издигната каменна. Тогава селището получава името Архангелское.

Имението преминало през ръцете на няколко князе, за да попадне в началото на Века на Просвещението(18-ти век), в ръцете на Княз Димитър Михайлояич Галицин.

Но истинския разцвет на този дворец е свързан с името на богатият помешчик  Княз Николай Борисович Юсупов. Един от най-богатите и известни князе от Екатерининската епоха, известен любител на изкуството, колекционер, меценат и дипломат.

До Архангелское се придвижваме с автобус.Те са начесто, така че не е проблем. Може и на маршрутно такси, което за 25-30 минути ще ви свали в центъра на градчето. Ние предпочитаме автобуса, повече въздух, и по-конфортно пътуване. Билетите бяха на смешни цени тогава. Литър бензин беше 5 копейки.

Един нашенец искал да купи бензин  “на черно”  от шофьор на камион. Питал колко струва литъра, 5 копейки казал шофьора, нашият ахнал от учудване. “Каквооо, 5 копейки, -извикал  Ганьо, учуден от ниската цена. “Добре, добре ще ти го дам по 4 копейки, казал руснака, мислейки, че българина се стряска от “високата цена”.

В края на 60-те години прекосявахме с такси, град Москва-около 40 км. само за 4 рубли. Българското сирене от овче мляко беше 1, 45 рбл., а съветското от краве мляко 1,80. През 1970 вече се бяха научили кое е по-вкусно. През същия период, в София овчето сирене беше 2,50 лв. за килограм. За цигарите да не говорим “БТ” -то беше 30 копейки.

Княз Юсупов прави основно обновяване на двореца и го пълни с автентични мебели принадлежали на Мария- Антоанета и Мадам Помпадур, любимката на Людовик 15-ти. Салоните на двореца са украсени с картини на най- големите  френски, холандски и белгийски майстори на четката.

Като дипломат, Княз Юсупов водил успешни преговори за мястото на Римо-католическата църква в Русия, и в замяна получил разрешението на Папа Пий 6-ти, да направи копия на  Рафаеловите фрески във Ватикана. Тези копия и до днес украсяват галериите на “Ермитажа” в Санкт Петербург. 

От терасата на двореца се открива прелестна панорама към парка и обратно. Разходка из парка е огромно удоволствие за всеки любител на красотата и на природата. 

В едно от служебните помещения на двореца, беше устроен санаториум за бойци- ветерани от ВСВ. Виждал съм ги да се разхождат из парка, облечени в болнични халати. Градините в парка бяха подържани прекрасно, алеите с цветя, добре подстриганите храсти и декоративни дървета, превръщаха прекрасния дворцов ансамбъл в чудесно място за разходка и почивка. Не помня дали пушенето беше разрешено, мисля че не, но по алеите беше чисто, нито клечка кибрит или фас, или малка хартийка. Абсолютна чистота. 

Силно впечатление правеше красивата балюстрада на огромната тераса пред двореца и двойното симетрично стълбище което водеше към алеите на дворцовия парк.

На десетина минути от имението, към края на града, имаше ресторант-ханче, където ядохме пържола от мечешко месо. Да ви кажа честно, не съм сигурен , че беше месо от мечка, но беше вкусно и много крехко. Може да е било и от кафяво искърско говедо. Няма никакво значение. Бяхме опитали “мечешка”пържола с картофи за гарнитура. 

Този необикновен, за нас, деликатес поляхме с бутилка   роден “Мавруд”, който в гастрономите се продаваше за 90 копейки бутилката.

В Москва, на улица Горки, главната улица на града, която започва от “ Червения площад”, съществува един дореволюционен магазин за хранителни стоки. Гастроном номер 1- “Елисеевски”. Абсолютно същият съществува на главната улица на Санкт Петербург, която се казва Невски проспект.

Магазинът е открит през 1901 година от Григорий Елисеев. Още с откриването си, магазинът привлича вниманието на московчани с необикновената вътрешна уредба на магазина, скъпата декорация и голямото разнообразие на стоки. Голям избор на вносни вина, ликьори и коняци. Тук има щанд за “източни сладости”, където може да си купите баклава, рахат локум, балсуджук и други ориенталски лакомства.

След революцията, през 1920 година, Елисеевския магазин е национализиран и наречен “Гастроном 1”. Всичко което пиша за московския магазин се отнася 100% и за Ленинградския.

Вътрешния дизайн на “Елисеевския” както го наричат  московчани, вече няколко поколения, почти  не се е променил. Традицията се спазва, но не и принципите на търговия. През 1980 избухва грандиозен скандал, за корупция на част от персонала начело с управителя Соколов. Съдът го осъжда на разстрел. Присъдата е изпълнена. Магазините са действащи и до ден днешен.

Така и така сме на улица Горки, няма как да не се отбием в кафе-мороженое “Планета”. То е в началото на улицата. Двуетажно елегантно кафене, където основната консумация е сладолед и мелби.

Аз обожавам този леден десерт и мога да ям индустриални количества от него. Италия се слави със своето “Gelatto”, но в интерес на истината трябва да признаем превъзходството на някои руски специалитети, които са на основата на сметана, а не на мляко или вода.

В СССР не съществуваше и сорбе. Плодови сладоледи не съществуваха. Всичко беше на сметанова основа. Най-известен беше “ Ленинградския пломбир”. 

На тема “сладолед”, мога да напиша докторат, но днес нямам такава задача, затова ще се върна в “Планета” и ще си поръчам едноименната мелба. 

Докато чакам да ми донесат мелбата, се оглеждам наоколо. Публиката е много млада, 16-18 годишни руси красавици, седят по две-три, рядко повече, пият шампанско и замезват със сладолед. Тази комбинация  беше много характерна за съветските девойки и жени от края на 60-те, началото на 70-те години. За преди това и след това не знам. Погледът ми блуждае по масите и не се спира на нито една. Конкуренцията е жестока. Добре, че не съм жури на конкурс за красота. Бих се провалил със сигурност. Вярно, не са облечени  модно. нито дънки, нито маратонки. С поли и блузи, или рокли, а има и ученички с  техните традиционни  кафяви рокли и бели впечатляващи  нагръдници.

Но да не отвличам вниманието ви от кафенето. Много уютно, на два етажа, с хубава мебел, маси, кресла и канапета. Много чисто и подредено с вкус. Сервитьорките облечени спретнати в своите работни униформи, току що изпрани и изгладени, блестят от чистота. Знам, че някои се усмихват хитричко и не ми вярват, но тогава в кафе “Планета” беше така. Същото положение беше и в кафе “Север”, на същата улица по-близо до площад “Пушкин”. Също “кафе- сладолед”.

Веднага след  този известен площад, в първата перпендикулярна уличка от ляво, се намира друго едно младежко кафе. Кафе “ЛИРА”. То е кафе ресторант, както бяха повечето заведения през онези години. Нещо което в България не съществуваше. Хем е кафене, хем можеш да обядваш или вечеряш пълноценно. Топли ястия, салати,  аламинути, всичко има. Такова беше и кафе “Лира”.

Годината е 1968-ма, а денят 3-ти Март. 90 години от освобождението на България( тогава никой не говореше за съветска окупация, защото нямаше “харвардски възпитаници” в Народното събрание. Даже Парламент нямаше, защото съгласно Търновската конституция  България се управляваше от НАРОДНО СЪБРАНИЕ, избраниците бяха НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.

Откакто сиренето се прави от палмово масло, а луканката от соя, България се ръководи от “парламент” и вътре са депутати и депутатки. Вече няма “Народни представители”. Вече не ходят с костюми и вратовръзки, а със съдрани дънки, маратонки и тениски. Връхлетя ни “демокрацията” и елита от списъка на Магнитски седи на първия ред.

Моля извинете, не знам кой написа тези изречения. Опитвам се да ги изтрия, но за сега не се получава. Опитите продължават!

Така 3 март 1968 год. Пред паметника на Гренадирите, се чества 90 годишнината от Освобождението на България от турско робство. Председателят на Дружеството за Съветско-Българска дружба, академик Туполев, да същия създал самолетите ТУ, Говори на митинга, Посланик, дипломати, сътрудници на Посолството на НРБ и на търговското представителство  са тук на митинга. Тук сме и ние българчетата от Всесъюзната Академия по Външна Търговия -ВАВТ. След официалните речи и приветствия, митинга се разпръсва. Ние   академиците”, решаваме, че трябва да се почерпим по случай този велик( тогава беше официално признат за велик) празник. “Старата служба” предлагат кафе “Лира”. Ние “зайците” ги следваме. Часът е около 11,30 сутринта. Заведението е почти празно в този час. Портиера , дядка с униформа, ни козирува и поканва да влезем. Такава група млади 30-32 годишни мъже, 12-14 човека, в такъв  ранен час е наистина голяма редкост.  Съединяват 2-3 маси, и сервитьорите се разтичват сериозно. Поръчваме НЯКОЛКО бутилки унгарски коняк “Бутафог”, 3-4 бутилки бяло вино и мезета, не ги помня, и започва лют запой. Нашите момчета имат голям тренинг, бутилките коняк пристигат една след друга. Докато дойдат до масата и вече са полупразни. 

В заведението настъпва паника, когато групата запява “Вятър ечи, Балкан стене.” Междувременно, моят съквартирант Гецата е яхнал едно такси, е донесъл акордеона си. Той беше в квартирата ни, само на 20 км. от кафе “Лира”. Какво са 20 км. в сравнение с Шипченската епопея?!?! “Потомци”  на българските опълченци празнуват 90 годишнина, не е шега работа това.

Всички  новоидващи клиенти са предупреждавани от портиера с думите: “ Българска група чества 90 годишнината от Освобождението”. 

В 16 часа, на нашата маса идва директорът( главният управител на заведението), персонала е обезпокоен от броя на бутилките коняк изпити от групата. Страхуват се от пиянски скандали и бой. Другарят директор, много внимателен към нас, пита как се чувстваме. Отговорът е водна чаша коняк  пред него за Освобождението, и след 5 минути той пее “Топчето пукна” и Вятър ечи, заедно с нас.

Часът напредва, а песните не спират, както и разходките на сервитьорите от бара до масата и обратно. Дават ни ядене, не се знае кой го е поръчал, Гецата разтяга акордеона, групата пее български и руски песни и сме център на внимание на цялото заведение.

Часът е 18, заведението е пълно с млади хора, главно красиви девочки. Освен Гецата има и “мюзикбокс” с танцова музика. 

Една нахакана девочка идва при нас. Не ви ли е срам, толкова момичета искат да танцуват, а вие пиете и пеете. Никой ли не знае да танцува?

  Я па тая, ще ни обижда. Та ние сме всички страхотни танцьори, особено след като сме “вързали кънките” много яко. И се понасяме във вихъра на танца. 

Кой кога, къде и с кого  се прибра, днес никой не знай, днес никой не знай!

90 години Освобождение е това! Не е шега работа! А някои искат да се премахне този велик празник. Българският народ никога няма да забрави 3 Март. Ние от групата също!