Никога нямаше да си го простя. Това, че можеше да се съмнявам в него, вместо да му вярвам. Но какво да сторя? Той се държеше подозрително. От две седмици. Смееше се на съобщенията на телефона си, а докато го питах с кой си пише, той ми отговаряше, че с Дерек, най-добрият му приятел. Но с Дерек „уж“ бяха скарани от месец. Кога се сдобри с него? Или всичките нощи, които напускаше с извинението, че то задържат в ресторанта, за допълнително повишаване на заплатата. Защо? Та той имаше висока заплата за студент.
Прави ли ме лош човек да се съмнявам в собственото си гадже?
Ето го моментът. Наблюдавам го. Той се приближава към мен със сияещо лице. Навежда се и ме целува толкова страстно, че сърцето ме заболява. Целувката му открадва дъхът ми. Не мога да се откъсна от него.
- Ще се видим в сутринта, принцесо. - шепне той в ухото ми, след като се отдръпва.
Кимам, защото нямам сили да му кажа за напиращото в мен отчаяние. Иска ми се да му изкрещя „ Спри! Не ме оставяй!“ Но знам, че това е невъзмо ...