8 июн. 2019 г., 10:57

 След дъжда - Част Първа

1.6K 0 2

Произведение от няколко части към първа част

1 мин за четене

"Тя стоеше, тръпнеща в очакване, отпиваше по малко от виното, което оставяше в устата ѝ лек плодов вкус, каращ я да се разтрепери още повече. Погледът ѝ беше замислен. В очите ѝ имаше някаква искрица, която едва се забелязваше...
Лицето ѝ беше с грим, както обикновено. Съвсем леко подчертано, колкото да скрие емоциите.
Изведнъж тялото ѝ потръпна. В гърдите ѝ се надигна чувство на страх, примесено със страст, устните ѝ се извиха в усмивка.
Отсреща се чуваха леки стъпки. Походката му придаваше някакво особено обаяние.

- Здравей, Елена. Как си?

Тогава тя събра всичките си сили, за да прикрие радостта. И с тих глас му отвърна:

- Здравей. Благодаря, добре.

Нервно запали поредната си цигара, димът скри лицето ѝ.
Ръката ѝ докосна студената чаша, в която едно кубче лед бавно се разтапяше от докосването на виното... И отпи...
Обожаваше да го наблюдава. Движенията му, лицето, изразяващо емоциите, яркото му присъствие пораждаха в нея силен интерес. Искаше да опознае и най-малкото и дори най-тъмно кътче в душата му. Дълбоките очи бяха скрили много умело истинската му същност от околния свят."

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

следваща част...

© Екатерина Глухова Все права защищены

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...