"Тя стоеше, тръпнеща в очакване, отпиваше по малко от виното, което оставяше в устата ѝ лек плодов вкус, каращ я да се разтрепери още повече. Погледът ѝ беше замислен. В очите ѝ имаше някаква искрица, която едва се забелязваше...
Лицето ѝ беше с грим, както обикновено. Съвсем леко подчертано, колкото да скрие емоциите.
Изведнъж тялото ѝ потръпна. В гърдите ѝ се надигна чувство на страх, примесено със страст, устните ѝ се извиха в усмивка.
Отсреща се чуваха леки стъпки. Походката му придаваше някакво особено обаяние.

- Здравей, Елена. Как си?

Тогава тя събра всичките си сили, за да прикрие радостта. И с тих глас му отвърна:

- Здравей. Благодаря, добре.

Нервно запали поредната си цигара, димът скри лицето ѝ.
Ръката ѝ докосна студената чаша, в която едно кубче лед бавно се разтапяше от докосването на виното... И отпи...
Обожаваше да го наблюдава. Движенията му, лицето, изразяващо емоциите, яркото му присъствие пораждаха в нея силен интерес. Искаше да опознае и най-малкото и дори най-тъмно кътче в душата му. Дълбоките очи бяха скрили много умело истинската му същност от околния свят."