Видях го. След толкова години го видях. Стоеше пред мен. Беше си същият - по детски разрошена коса, лек пламък в очите и чаровна усмивка. Стоях и го гледах като вцепенена. Не бях способна да направя каквото и да е движение.
- Здравей.. – каза той със същия секси глас, който така добре познавах. Запитах се колко ли момичета е пленил с него. Усетих познато чувство, което не бях изпитвала от години. Това бяха, както ги наричаха всички, “пеперуди” в стомаха. Всички малки гадинки, които бяха умрели след него сега се бяха възродили като феникс от пепелта.
- Здравей – едва успях да промълвя.
- Как си?
- До... добре... А ти?
- Все така. – казвайки това се приближи към мен. Протегна ръка към лицето ми и съвсем леко докосна бузата ми. – Не спирам да мисля за теб. Откакто си тръгна не мога да те избия от ума си. Исках да те потърся много отдавна, но не събрах смелост.
Тогава спомените се стовариха върху мен като тежка стена. Спомних си как се отнесе с мен, как всеки път ме нараняваше и се оправда ...