20 апр. 2013 г., 10:52

След него...

1.2K 0 1
От месеци не съм писала. Сякаш вместо думи на белият лист щях да излея душата си, написаното  щеше да стане действителност и нямаше да остане  нищо, в което да вярвам. Страхувах се, че любимият  ми щеше да остане заключен в тези страници и никога  повече нямаше да се върне. Той ме напусна и остави  след себе си празнина! Когато пиша затова, мъката ми  става още по-болезнена! Спомням си онeзи дни като  вчера… Радостта в очите ни, надеждата, вярата!  Опитвам се да се въздържа, но вечер, когато остана  сама – не спирам да плача! Затворих се в черупката си,  не допускам никого до себе си! В момента живея ден за  ден и следващият никога не е по-добър от предишния.  За бедите е отговорен Той. Къде е той? Не знам и не  искам да знам. Чувствам, че никога няма да му простя.     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...