След него...

От месеци не съм писала. Сякаш вместо думи на белият лист щях да излея душата си, написаното  щеше да стане действителност и нямаше да остане  нищо, в което да вярвам. Страхувах се, че любимият  ми щеше да остане заключен в тези страници и никога  повече нямаше да се върне. Той ме напусна и остави  след себе си празнина! Когато пиша затова, мъката ми  става още по-болезнена! Спомням си онeзи дни като  вчера… Радостта в очите ни, надеждата, вярата!  Опитвам се да се въздържа, но вечер, когато остана  сама – не спирам да плача! Затворих се в черупката си,  не допускам никого до себе си! В момента живея ден за  ден и следващият никога не е по-добър от предишния.  За бедите е отговорен Той. Къде е той? Не знам и не  искам да знам. Чувствам, че никога няма да му простя.