След него...

20.04.2013 г., 10:52 ч.

Проза » Други

465 0 1

1 мин за четене

От месеци не съм писала. Сякаш вместо думи на

белият лист щях да излея душата си, написаното

щеше да стане действителност и нямаше да остане

нищо, в което да вярвам. Страхувах се, че любимият

ми щеше да остане заключен в тези страници и никога

повече нямаше да се върне. Той ме напусна и остави

след себе си празнина! Когато пиша затова, мъката ми

става още по-болезнена! Спомням си онeзи дни като

вчера… Радостта в очите ни, надеждата, вярата!

Опитвам се да се въздържа, но вечер, когато остана

сама – не спирам да плача! Затворих се в черупката си,

не допускам никого до себе си! В момента живея ден за

ден и следващият никога не е по-добър от предишния.

За бедите е отговорен Той. Къде е той? Не знам и не

искам да знам. Чувствам, че никога няма да му простя.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.