В полицейското управление вече разпитваха арестувания официален съпруг на убитата - Антоанета Алексеева Друмева. Името му беше Евгени Димитров Друмев. И двамата бяха родени на 16-и април 1986 година. Всъщност, и имената, и датите на раждане им бяха дадени около шест месеца след раждането им. Израснали в един и същи дом за изоставени деца, те били подхвърлени на този ден. ДНК-тестовете отхвърлили съмненията за роднинска връзка между двамата. Просто – съвпадение. Съвпадение, което ги събрало от деца. Израснали заедно. Обикнали се. Събрали се. Евгени опитал да си изкарва хляба като боксьор, но бързата деформация на ръцете му и настояването на Антоанета, го накарали да се откаже. Така, започнал да играе комар и въпреки някои загуби, бил галеник на съдбата. И заживели те като Дамаянти и Нал. Кои са те ли?
“Както било прието в Индия, принц Нал и принцеса Дамаянти били обещани един на друг, без изобщо някога да са се виждали. Те, обаче, се влюбили, без да знаят кой как изглежда. Дамаянти толкова страдала, че помолила баща си да организира сгледа – виждане очи в очи. Каква била радостта на двамата влюбени от предстоящата им среща! По пътя си към дома на своята любима, обаче, принцът срещнал четирима богове – Индра, Агни, Варуна и Яма. Те поискали от него да стане техен пратеник и да уведоми любимата си, че тя трябва да избере един от тях четиримата. Дамаянти, била непреклонна, че ще остане вярна на своя принц Нал, но в деня на срещата им пред нея се явили петима мъже, които изглеждали съвсем като нейния любим.. Дамаянти трябвало да рискува и да избере един от тях с надеждата, че точно той ще се окаже Нал. Но тя направила друго - призовала боговете да уважат любовта й и да приемат отново истинския си лик. Те изпълнили молбата и и така Нал и Дамаянти се събрали. Опиянена от любов, Дамаянти отказала да стане съпруга на някое от всесилните божества и избрала смъртния. Нал, обаче имал един порок – хазарта. Той проиграл на зарове цялото си царство и за малко щял да проиграе самата Дамаянти. Накрая, както във всички приказки, любовта победила порока.” (легенда за Дамаянти и Нал)
Не божества, обаче, заставали на пътя на Антоанета и Евгени, а други смъртни. Винаги на ръба между богатството и бедността, страстната любов и изяждащата самия него ревност, Евгени пазел семейството си от разпадане, а откакто се родила малката Сияна, бдял над тях денонощно. Не вярвал, обаче, че някой мъж ще остане безучастен към красивата Антоанета.
Ето това разказваше Евгени, като ту се усмихваше, ту сбръчкваше чело. В момента, обаче, в който го попитаха: „А защо я уби?”, той млъкна и остана с поглед, втренчен в ръцете си. Кожата на деформираните му кокалчета почервеня.
- Слушай, момче! По закон си заподозрян, но за мен, ти си убиец – говореше разпитващият полицай. – Ако работата ми не беше такава, не отговарям за себе си. Как можа бе?! Как? Тя е кукла. Беше. А за Сияна помисли ли, бе? Сега какво направи? Ще отиде в същия дом, в който сте били вие. Мислиш ли, че смисълът на живота е всяко поколение да тръгне по пътя на старото?
Евгени се облегна рязко върху облегалката на стола. Десният му крак се опъна напред, а по устата му изби пяна. Малко по-късно влезе лекарят на районното управление. Оказа първа помощ на Евгени и после го отведоха в болницата под строга охрана.
© Весислава Савова Все права защищены