Искам да ви разкажа за моята приятелка Марго. Както вече знаете, тя все още не е омъжена и се води в категорията "стари моми". Самата тя така се изразява за себе си. Въпреки грозното определение, тя все още желае да се омъжи и да свие семейно гнездо. Всичките ù приятелки я убеждават да не го прави, но тя искренно го желае. И така, един ден тя реши да замине за съседна Гърция, за да потърси на местна почва принца на нейните мечти. В рамките на България така и не успя да намери достоен жених. Записала се тя на една от онези екскурзии – ол инклузив за 258 лева, и тръгнала по света да търси щастието си. Пътувала тя дълго с раздрънкания автобус "Чавдар", но след 24- часов мъчителен преход  достигнала крайната точка на своето пътуване. Няма да разказвам за за пътуването без климатик на 40-градусова жега, за автобуса пълен с бабички на средна възраст 70 г. и за други препятствия по пътя към целта. В общи линии почивката вървяла чудесно. Е, имало малко проблеми с изхранването на 1200 човека  в столова за 40. Но пък това и дало възможност да се запознае с мъжа на мечтите си. Докато се биели една  вечер за парче хляб и половин морков, тя се запознала с най-страхотния и обаятелен мъж. За съжаление се оказал българин, но пък какво. Такава ù била съдбата на Маргото. Забравила тя за първоначалната идея да свали млад и красив Аполон с корабостроителница и се отдала на приятните преживявания с красивия Аспарух. Е, той не бил богат, млад и красив, но бил хокеист в треторазяден хокеен отбор. Какво пък. Нали момчето е спортист. И наистина беше мъж на място. След като едвам се прибраха от Гърция, веднага Маргото направи среща, за да ни запознае с новото си постижение. Аз определено бях впечатлена. Срещу мен застана един огромен мъж, облечен с  хавайска риза, бели, добре опънати чорапи, съчетани със сандали от 60-е години, и закичен със синджирче-кръстче на врата, което крещеше – вижте ме. Беше като шефа на селския отбор по хокей в село Чапърляново. Значи мъж – скала. А какъв непоправим меломан- нямаше песен от поп фолка, дето да не я знае. То кючеци, то хора, то сръбска музика. Абе злато момче, ялмаз. Хубавото беше, че този Аспарух се беше погрижил и за нас, приятелките на неговата любима, и беше довел един от своите приятели, съпътствал го в превземането на Олипм. Съратникът на Аспарарух  много ме притесни, като си поръча червено вино, въпреки преклонната си възраст и вероятността всеки момент да получи инсулт. Оказа се, че той не бил хич стар и бил доста добре финансово обезпечен. Е, някак си не му личеше. Острите му абитуриенски обувки, белите дънки Панака и  добре загащена риза в тях ми навяваха спомени за отминали времена. Той наистина се държеше като петролен шейх и не спираше да пуска оферти. Стана ми жал за човека, толкова малко му остава на тоя свят, а той се чувства така, сякаш ще живее вечно. Не можа да се примири с отказа ми и някак си не разбра доводите ми, че съпругът ми е с 15 г. по млад от него и е като манекен. Надявам се да не съм накърнила чувствителната му душа. Но стига съм говорила за срещата. И така - Маргото беше влюбена, въпреки нашите леки забележки към младежа и никой не беше  в състояние да ù попречи да осъществи така мечтаната сватба с Аспарух. Животът ù се превърна  в приказка. Ходеха непрекъснато на екскурзии, обикаляха България и всичките малки хотели по пътя. Разбира се с нейната кола и с нейните пари. Той, милият Аспарухчо, въпреки  че беше на 42 години, живееше още с мама и тате и нямаше къде да я заведе, за да консумират любовта си. Тя от своя страна го разбираше и му съчувстваше. Държеше се с него като с принц. Тя тичаше на работа, после да го вземе от далечния квартал, в който живееше, и обикаляше с него парковете като обезумяла. То бяха хокейни мачове, сбирки на отбора, риболовни излети, изненади за рождения ден. Направо тази жена се разсипа. Е, имаше един малък проблем. Въпреки високия си ръст и тегло, той беше ощетен откъм природни дадености, но това не го правеше по-малко мъж. Както казваме ние помежду си, момчето страдаше от недостатъчна наличност. Маргото не го правеше на проблем и търпеливо издържаше на сексуалните му опити. Все пак секса не е всичко в една връзка. Нищо че тя не разбираше кога го правят. Тя си го обичаше момчето, въпреки явните му недостатъци. Ние, нейните приятелки, всеки момент очаквахме да получим поканите за сватба, но уви. Един прекрасен ден Аспарух се нацупил за нещо и решил да прекрати отношенията си с нея. Просто ей така. След всичко, което тя направи за него. Разбира се не забравил да си поиска подаръците, които ù направил – тениска от пазара Кирков и едно опърпано мече. Върна му ги момичето със сълзи на очите. Преживя го, но трудно. Ние си отдъхнахме, но се замислих как една такава любов може да приключи така изведнъж. И то от негова страна. Може би той искаше повече. Може би тя трябваше по някакъв начин да го обезпечи- с апартамент, кола или сметка в банката. Чудя се как може такива селски бекове като Аспарухчо да не са доволни от това, което получават. Наглостта му е безкрайна. Надявам се някога и наказанието му, за това че така приключи с лека ръка връзката си с моята приятелка.