9 мар. 2008 г., 19:58

Слушай ме, мъж! 

  Проза » Другие
1302 0 3
2 мин за четене
Защо си мислите, че ние жените не можем да кажем какво мислим за вас?
Зовът на разгонения самец...
Чувам го около мен. Той не е предназначен само за една от нас. Той е насочен към всички - пък, която се хване. Не му е нужна словестна комуникация. Всъщност за него тази сложна дума няма никакво значение, под каквато и форма да се е прикрила. "Що е това комуникация?" - изревава раздразнен, непобиращ вече пращящите хормони. Защо трябва да затрудняваме чистата, неподправена сексуалност, натиквайки я в джунглата на случайно подхвърлени изрази и гръмки думи? Да се провираме трудно между листата на лианите плахо, със страх да не би случайно да са поръсени с отрова. С отровата на критиките по негов адрес... А той не ги понася.
Самецът е подчинен на една, единствена страст - ловът. Добре подготвен, той се снишава, скрива се сред стадото подплашени кошути, маскиран като безобидна овца. Това е част от играта. Ловът е заложен и дреме дълбоко в душата му. Та кой, уважаващ себе си ловец, би отнесъл в ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Мандраджиева Все права защищены

Предложения
: ??:??