Слънчоглед и слънце

На Гери и Мими - най-приветливите слънца,които имам честта да познавам

На Симона и Петя Дубарова :

„Понякога съм златен слънчоглед

красив като главата на момиче.”

Двамата тичаха по склона,а смехът им огласяше цялото поле под тях.Птиците на самотното дърво отсреща сякаш се уплашиха от веселите им викове,излетяха от убежищата си и се спуснаха на рояк над реката,като развълнуваха неподвижните й вълни.Беше по залез,късното лятно слънце гореше в златисти блясъци,бавно скривайки се зад планините.Полята бяха окъпани от последните слънчеви лъчи ; човек имаше чувството,че е попаднал сред златен рай,наблюдавайки искрящото жито.

Необяснимо за всички,насред ливадата с люцерна,гордо беше издигнал снага един слънчоглед.Никой не го беше садил,ала и никой не искаше да го махне.Хората вече бяха свикнали с жълтия цвят насред море от зеленина,така както ти си свикнал с цвета на очите си.Ако се събудиш и вместо сини видиш кафяви очите си,недоумението ти ще бъде същото като това на хората,ако техния слънчоглед изчезне.

Уморени от тичането,Алекс и Ейми с удоволствие се отпуснаха върху мекото одеало от люцерна.

-Не...е...честно... – запъхтян каза Алекс

-Кое?Това,че пак те изпреварих ли?-през смях попита Ейми,наблягайки на „пак”.

Алекс се опита да я погледне сърдито,но единственото,което се получи беше една весела усмивка.

-Ех,времето лети...-въздъхна момичето.

-...ние остаряваме...-подразни я Алекс

-Говори само за себе си-престори се на обидена Ейми-Не говорех за нас,а аз природата,за всичко това-огледа се момичето около себе си.

Всичко си беше същото,както когато бяха деца.Самотното дърво при реката,житните поля окъпани в златисто...любимата им ливада с люцерна,в която обичаха да лежат,наблюдавайки ту бели пухкави облаци,ту блестящи малки звезди,пръснати из цялото небе.

И слънчогледа.Разбира се,той още растеше сред пъстрата зеленина,гордо насочил поглед към слъцето.

-Той още е тук.-прошепна Алекс,насочил поглед към слънчевото цвете.

-Винаги съм обичала този слънчоглед.Той е влюбен,знаеш ли?-попита Ейми,сякаш беше малко дете,което смята,че е открило невероятна тайна.

Алекс се засмя.

-Ами да.-запротестира момичето-Той е влюбен в Слънцето.Всички слънчогледи го обичат,но този нарочно се е отделил от тях,за да може да обича Слънцето необезпокоявано.И затова все гледа към него-Ейми се извърна към Алекс,за да види какво ще каже по въпроса за любовта между Слънцето и цветето.

-Приличаш ми на слънчоглед-тихо й каза Алекс.Вълнисторусата й коса ограждаше нежното й лице като жълтите листа на слънчогледа.А дълбоките й кафяви очи му напомняха на потъмнелите семки на цветето.

-В такъв случай ти си моето Слънце.-усмихна му се тя.

03.Авг.07г.

18:04