Слънчогледи в мъгла
Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.
Почувства се като слънчоглед в мъгла.
Току-що бе скъсала с мъжа, в когото някога вярваше безрезервно.
Пръстите й бяха странно изтръпнали, миглите й нервно потреперваха.
Студени тръпки пробягваха аритмично по тялото й.
Скъпата безсмислица, наречена живот, остана като миражен оазис на хоризонта в огледалото за обратно виждане.
Какъв е смисълът на дните? Само да ги броим ли? Докога и защо?
Нима е в детския смях на свидната собствена рожба?
Или е в игривото котенце, което се сгушва в скута ти и блажено започва да мърка...?
А тогава за какво са звездите, милиардите слънца, пеещите планети, космическата тъмнина, бездните?
Кому и за какво служат те и можем ли да ги игнорираме?
...А любовта?
Не е ли само една програма в нас, която сработва като временен наркотик, след който всичко става още по-болезнено и безсмислено...?
Тишината не даваше отговор. Никой не даваше отговор. Нищо не даваше отговор.
Залутана в дебрите на тези нескончаеми въпроси без отговор,
които правеха всичко да изглежда безнадеждно объркано, съзря с последни сили бръснарското ножче и тънката струйка кръв, изтичаща от вените й по ръба на ваната.
Изпитваше странно упоение. Него вече го нямаше тук - в настоящето.
Нямаше да го има и в бъдещето. Беше отпътувал преди нея, изоставяйки я в един леден и злокобен свят.
Свят, в който не можеше да се разтвори. Свят, който не искаше да я приеме.
Затова сега скъсваше и с него. Защото не я заслужаваше.
Смисълът на безсмислието. Последната тема за размисъл. Последният акорд.
Вън от вселената, вън от Бог, вън от всичко.
Защото, когато си вън, преставаш да бъдеш в каквото и да е.
А тогава за нищо не ти е жал. И виждаш единствено бялото лице на еделвайса.
Като бял циферблат на часовник без стрелки, оставил времето зад гърба си...
там,
никъде,
несега,
нетук,
недругаде.
Вовеки веков и амин!
http://www.videoclip.bg/watch/1170034_tanita-tikaram-twist-in-my-sobriety-s-gradeni-bg-subtitri
© Младен Мисана Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Да си призная честно, никога не съм очаквал, че това скромно текстче би могло да развълнува някого, камо ли да получи такива прекрасни коментари и извънкоментарна подкрепа. Мога само да ви прегърна виртуално, колеги по перо и скъпи приятели. Развълнувахте ме с присъствието си. Бих искал да отговоря на всеки един от вас, но са ми подрязали коментарните крилца и то отдавна. Касае се за едно състояние на духа, стоящо извън Божия и Дяволския свят. И слава Богу /извинете ме за играта на думи/! За успокоение на духовете - Лирическата е все още жива и здрава, благодарение на навременната реакция на бърза помощ. Но Лирическият не е вече между нас.
Да имате прекрасни и възвишени великденски празници! Прииска ми се да съм на тях сред вас. -
Самоубийството не е решение. Много е сполучливо това за обувката. Там е егото и непукизма, безотговорността. Кого наказваш всъщност- хората които те обичат защото другите са от ден до пладне ще те забравят, а някой отдавна те е отхвърлил!
-
Ей, маестро... защо я уби?
-
Хората обикновено са горди и егоистични, дори и когато не го съзнават. И този сблъсък между разочарованието от другия и личния егоизъм при едни хора може да доведе до невъзможност да приемат нелюбовта на другия. Стават неспособни да надделеят разумно и смислено над егото си, и се отчайват до смърт. Не по-малко горд и егоистичен е и човекът, който пробва другия като обувка и ако тя леко му стиска или хлабава или лустрото и се изтърква и т.н. лесно я захвърля след употреба. В този случай в добавка има и жестока бездушност. Въобще човешкият егоизъм е център на цялото човешко нещастие, съпътстващо живота. А сексуалните отношения, предхождащи опознаването на хората помежду им, са катализаторът му.
-
Самоубийство заради страдание, ок. Но не и страдание от любов. Не можеш да приемеш човека, който те е докарал до това състояние за свое "слънце". Особено ако предателството е много подло. Трудно е да се генерализира, но е тъпо да падаш ниско заради човек, който те ползва за изтривалка, например. А в България това си е епидемия. Но всичко е в детайлите, а не можем да разсъждаваме без допълнителна информация за конкретния случай.
-
Иво, не ми трябва повече от това, което имам, оценявам го много високо и съм много благодарна. Но ти пиши, ако ти се пише, а аз ще намеря програмата. Постоянно съм в движение и с лаптоп не е толкова лесно.
Колкото до хората, с които съм се обвързвала, кой да предположи, че нещата могат да стигнат до там. Не ми се е случвало да ми се мре от любов, мислила съм, че и на другите също. Но това са младежки истории. Всъщност, начинът ми на обичане така и не остаря и съвсем не мога да се похваля, че обичам зряло. Но чак самоубийствено....Не. -
Иво, ти никога ли не си попадал в ситуация да бъдеш изнудван. Дали ще позволиш, е друг въпрос. Но това го няма в разказа, на практика. А и сега разбрах какво ме смути в него. Това, че самоубийството от любов е представено по този начин, което си обяснявам не като авторов поглед, а като доста добро влизане в роля. Защото тук няма нито една здрава мисъл, нито една оправдателна причина и нито един жест, който да може да бъде наречен фин или красив. Младен, извинявай, чисто мой прочит.
Този коментар ми отне половин час, заради реклама, която скрива половината ми екран. Мисля занапред да си спестя този дискомфорт и да влизам по-рядко в каквито и да било разговори по каквито и да било теми
Не че нещо, въпрос на принципи е. Беше ми драго. А животът е най-смисленото и напълно безплатно приключение, което може да изживее човек. Но, то си е от от оная пуста чаша вода. Наполовина пълна или точно толкова празна.
Пп: Не ми наричай любовите сапунки, че ако те чуят...
-
"Скъпата безсмислица, наречена живот..." Отчаяние, обезверяване или ...избавление?! Хубав разказ в търсене на отговора!
-
Много приятно.
-
Самоубийството задава на живота въпроса дали е възможен живота? Всеки има причина за самоубийство, най - вече за тези, които го търсят. Много въпроси, които боцкат мозъка!
-
Не можем да принудим някого да ни обича. Ако го принуждаваме, значи, че не го обичаме достатъчно. Желанието за притежание не е любов. Колкото и да е болезнено страданието, че другият ни е излъгал или не е в състояние да отговори на любовта ни, има един начин да се утешим. Единственият, който без никакво съмнение винаги ни обича, винаги е верен, дава ни радост и успокоение. Виждам се в образа на твоята героиня, но познавайки Бог, нито за миг не съм помислила за смъртта. Това са непоносимо тежки мъчителни изживявания, от чието разрушение ни спасява само Бог. Целта на злото в случая е да се пречупим, да станем безмилостни като този, който ни е наранил или да направим най-страшното и непоправимото. Не бива да предаваме живота по този начин, защото той винаги носи своя велик смисъл. Просто трябва да го намерим.
-
Има някаква игра тук. Все едно не си го написал ти. Два пъти са ме заплашвали със самоубийство и веднъж с пистолет, при раздяла, но това е друга тема. Но знам колко манипулативно, мръсно и долно е да поставиш някого да избира между чувства, които не стигат и човешки живот. Колко е низко, как си притиснат до стената и колко кураж трябва да събереш, за да отвърнеш "опрявай се и не се беси, защото боли" Все още са живи и дори сме приятели. Има ужасно много хора с изместен извън Аз-а им център. Не мога да кажа, че ги разбирам, както и не разбирам този разказ и защо е поднесен така, че да звучи фино. Кое е силно, кое е красиво....Не знам. Навярно не е трудно да се изпадне до там и силно се надявам да има сила, която да отложи мига и да върне вярата или поне един непукист наблизо, който да каже "не се беси" Колкото до това, кого заслужава светът, хм...
-
Дамата изглежда много фина... В противовес на "Направени от мускули и олио", което е на път да се възроди...
-
Отново засягаш темата за самоубийството, но в друг контекст. И на мен отново ми се струва не на място.
Никак не ми се вижда редно да прекъсваш живота си само заради изгубена любов, никога не съм го разбирала това желание. Но пък виж натрупаните въпроси без отговор, липсата на видимост напред са нещо съвсем друго и въпреки това... не си струва!
Имах приятелка, преди много години, сега вече не сме близки явно защо, но тогава тя заплаши приятелят си, че ще се самоубие, ако той я зареже. Как ли не ѝ говорех, какво ли не излагах като доводи за живот, но тя си беше наумила нейното. Слава Богу, не направи тази крачка, но тогава пък аз осъзнах, че това бе една много слаба и загубена душа, която се лута и се хваща за всяко нещо и всяка проява на чувства, като удавник за сламка, и във връзката им не е имало никаква любов, а само лична заблуда. Силно се надявам такива хора да намерят себе си и да прогледнат от по друг ъгъл на живота. -
И без да знам, че ти си го писал, щях да разпозная почерка ти, Младене!
Колко много въпроси остават без отговор в този живот, колко много неразбрана и недоизживяна любов се изгубва някъде в небитието, и въпреки всичко, продължаваме да търсим "смисълът на безсмислието!" -
Много силно, пропито от въпроси без отговор,но въпреки всичко има защо да сме тук, дори и само, за да прочетем нещо като това! Поздрав от мен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
"Вовеки веков и амин" - и аз казвам това. Ден след ден.
Заглавието на творбата е творба само по себе си.