9.04.2021 г., 0:14  

Слънчогледи в мъгла

728 7 17

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

1 мин за четене

Почувства се като слънчоглед в мъгла.

Току-що бе скъсала с мъжа, в когото някога вярваше безрезервно.

Пръстите й бяха странно изтръпнали, миглите й нервно потреперваха.

Студени тръпки пробягваха аритмично по тялото й.

Скъпата безсмислица, наречена живот, остана като миражен оазис на хоризонта в огледалото за обратно виждане.

Какъв е смисълът на дните? Само да ги броим ли? Докога и защо?

Нима е в детския смях на свидната собствена рожба?

Или е в игривото котенце, което се сгушва в скута ти и блажено започва да мърка...?

А тогава за какво са звездите, милиардите слънца, пеещите планети, космическата тъмнина, бездните?

Кому и за какво служат те и  можем ли да ги игнорираме?

...А любовта?

Не е ли само една програма в нас, която сработва като временен наркотик, след който всичко става още по-болезнено и безсмислено...?

Тишината не даваше отговор. Никой не даваше отговор. Нищо не даваше отговор.

Залутана в дебрите на тези нескончаеми въпроси без отговор,

които правеха всичко да изглежда безнадеждно объркано, съзря с последни сили бръснарското ножче и тънката струйка кръв, изтичаща от вените й по ръба на ваната.

Изпитваше странно упоение. Него вече го нямаше тук - в настоящето.

Нямаше да го има и в бъдещето. Беше отпътувал преди нея, изоставяйки я в един леден и злокобен свят.

Свят, в който не можеше да се разтвори. Свят, който не искаше да я приеме.

Затова сега скъсваше и с него. Защото не я заслужаваше.

Смисълът на безсмислието. Последната тема за размисъл. Последният акорд.

Вън от вселената, вън от Бог, вън от всичко.

Защото, когато си вън, преставаш да бъдеш в каквото и да е.

А тогава за нищо не ти е жал. И виждаш единствено бялото лице на еделвайса.

Като бял циферблат на часовник без стрелки, оставил времето зад гърба си...

там,

никъде,

несега,

нетук,

недругаде.

 

Вовеки веков и амин!

 

http://www.videoclip.bg/watch/1170034_tanita-tikaram-twist-in-my-sobriety-s-gradeni-bg-subtitri

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страданието, казват, извисява. Не знам. Наистина не знам.
    "Вовеки веков и амин" - и аз казвам това. Ден след ден.
    Заглавието на творбата е творба само по себе си.
  • Да си призная честно, никога не съм очаквал, че това скромно текстче би могло да развълнува някого, камо ли да получи такива прекрасни коментари и извънкоментарна подкрепа. Мога само да ви прегърна виртуално, колеги по перо и скъпи приятели. Развълнувахте ме с присъствието си. Бих искал да отговоря на всеки един от вас, но са ми подрязали коментарните крилца и то отдавна. Касае се за едно състояние на духа, стоящо извън Божия и Дяволския свят. И слава Богу /извинете ме за играта на думи/! За успокоение на духовете - Лирическата е все още жива и здрава, благодарение на навременната реакция на бърза помощ. Но Лирическият не е вече между нас.

    Да имате прекрасни и възвишени великденски празници! Прииска ми се да съм на тях сред вас.
  • Самоубийството не е решение. Много е сполучливо това за обувката. Там е егото и непукизма, безотговорността. Кого наказваш всъщност- хората които те обичат защото другите са от ден до пладне ще те забравят, а някой отдавна те е отхвърлил!
  • Ей, маестро... защо я уби?
  • Хората обикновено са горди и егоистични, дори и когато не го съзнават. И този сблъсък между разочарованието от другия и личния егоизъм при едни хора може да доведе до невъзможност да приемат нелюбовта на другия. Стават неспособни да надделеят разумно и смислено над егото си, и се отчайват до смърт. Не по-малко горд и егоистичен е и човекът, който пробва другия като обувка и ако тя леко му стиска или хлабава или лустрото и се изтърква и т.н. лесно я захвърля след употреба. В този случай в добавка има и жестока бездушност. Въобще човешкият егоизъм е център на цялото човешко нещастие, съпътстващо живота. А сексуалните отношения, предхождащи опознаването на хората помежду им, са катализаторът му.

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...