Поникна от едно семенце. Поникна бързо. Показа се над пръстта. Бързаше да види слънцето.

- Хубаво е, че не съм само - си помисли, като гледаше тревичките, поникнали край него.

Но много скоро тези малки тревички започнаха да пият соковете му. Влагата не му достигаше. Посърна.

- Кой ще ме спаси? - мислеше растението.

Всеки нов ден посрещаше слънцето и се молеше за помощ.

Един ден до него спряха две деца.

- Какъв красив слънчоглед, а колко много трева.

- Виж, даже една пълзи нагоре. Увила се е по него. Ще го задуши с прегръдката си. Да го почистим.

- Значи, аз съм слънчоглед - си помисли растението и гордо се изправи. - Благодаря ви, деца. Сега дишам спокойно. Слънце, здравей! Здравей, слънце...