Слънчогледът
Поникна от едно семенце. Поникна бързо. Показа се над пръстта. Бързаше да види слънцето.
- Хубаво е, че не съм само - си помисли, като гледаше тревичките, поникнали край него.
Но много скоро тези малки тревички започнаха да пият соковете му. Влагата не му достигаше. Посърна.
- Кой ще ме спаси? - мислеше растението.
Всеки нов ден посрещаше слънцето и се молеше за помощ.
Един ден до него спряха две деца.
- Какъв красив слънчоглед, а колко много трева.
- Виж, даже една пълзи нагоре. Увила се е по него. Ще го задуши с прегръдката си. Да го почистим.
- Значи, аз съм слънчоглед - си помисли растението и гордо се изправи. - Благодаря ви, деца. Сега дишам спокойно. Слънце, здравей! Здравей, слънце...
© Харита Колева All rights reserved.
