Една много известна сентенция в Божието Слово, станала символ за отношението  на  Христос към онеправданите и съкрушените: „Смазана тръстика няма да пречупи и замъждял фитил няма да угаси, докато изведе правосъдието към победа“  Мат.12:20.   

Тръстиката е едро,  влаголюбиво  растение. Използвало се е за  направа на битови предмети. Стеблото му е кухо , което при силен вятър или буря, лесно може да се огъне и пречупи. Тогава жизнените сокове  не могат да стигат до върха и  растението  изсъхва. В битовата реч, полегналото, но все още не пречупено стебло на растението  се нарича „смазана“ тръстика.  

    В Божието Слово наранената човешка душа символично  се сравнява със смазаната тръстика. Крехкостта и зависимостта от житейските обстоятелства - лоши взаимоотношения, тежки и нелечими болести,  различни зависимости лесно я нараняват. „Смазаната тръстика“ става символ на слабите, онеправданите, отчаяните и потиснатите, които Христос няма да пречупи, но ще укрепи  и това Му служение няма да престане, докато правдата не възтържествува. Затова и казва: „Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя“  Мат. 11:28.

    Това е и основният Божествен принцип: „така казва Всевишният и Превъзнесеният, който обитава вечността, чието Име е Светият: Във високото и свято място обитавам и при онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените и да съживявам сърцето на съкрушените“ Исая 40:11.

    Такава беше и Христовата мисия, предсказана  от Исая (61:1-3) преди още Месията да е дошъл на земята: „ Духът на Господа Йехова е на Мене; защото Господ ме е помазал да благовествам на кротките, пратил ме е да превържа съкрушените сърца, да проглася освобождение на пленниците и отваряне затвора на вързаните;  да проглася годината на благоволението Господне и деня на отплатата от нашия Бог; да утеша всички наскърбени“.

Бог иска  да види разкаяното ни сърце. Тогава Той ще погледне на мъката ни и ще ни привдигне. В това ни уверява и псалмистът:  „Жертви на Бога са дух съкрушен; сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш“ Пс. 51:17.

    Трудни житейски обстоятелства нараняват човешка душа, поради което тя често изпада в тъга и униние.  Но в никакъв случай Христос няма да позволи да бъдат прекрати жизнените й сокове, защото в Него и чрез Него е животът. Христос я изправя и укрепва, променя обстоятелства, вдъхва  й жизнени сили. Стига ние искрено да Го потърсим и да се обърнем към Него. Той е сигурен закрилникът на душите ни при неблагоприятните житейски обстоятелства. Той ще утеши, превърже и  изцери раните, ще възстанови притокът на жизнени сили, ще освежи и оживотвори унилите, ще даде нов смисъл на живота ни. Човек се убеждава в това, след като го изпита и преживее.

    Сравнението е подобно по смисъл и в следващия израз „замъждял фитил няма да угаси”. Преди откриването и използването на електричеството, през тъмните часове на денонощието, осветяването на улици и помещения е ставало с фенери. В  специален съд се поставяло растително масло, в него -  памучна връв, наричана  фитил. Маслото се просмуквало през връвта. Върхът на фитила се запалвал  и така, подобно на свещ, се поддържала светлина. Когато маслото се привършвало, светлината намалявала, т.е. замъждявала. За да не изгасне,  фенерджията трябвало да  долее  масло.

    Този процес също можем да сравним с нашата душа. Когато сме  потънали в грижи и безизходица,  вярата ни намалява –  и подобно на загасващ пламък - замъждява. Пак Христос е Този, който, може да ни  върне светлината, вместо да угаси светилника ни, ще долее „масло” т.е. надежда и увереност.

    Исая предрича това  така: „Той взе на Себе Си нашите немощи и болестите ни понесе“ Мат. 8:17. А по време на Своето служение на земята Христос показа това на дело. Тогава много болни и  демонично обладани били изцелени, Матей 6 - 8 гл.

Всеки, който искаше да получи помощ от Христос, по някакъв начин, отиваше при Него. Допираха се до дрехите Му, молиха Го, показваха учудващо силна  вяра. Мат. 9:29.

А Той не се е променил и сега и очаква нуждаещите се да Го потърсят..

Изводът е, че надеждата  и изходът от всяка тежка  и сложна  ситуация е да поставяме упованието си в Христос , без да се  съмняваме, с вяра,  молитва и Слово .

 март 2019 г.