СМУТЕНА

  /не знам кое поред писмо, този път не е до ПБ, по извадки от неизпратените/
     
 19:57

Сега вече се развеселих, дотолкова ми стана ведро и спокойно. „От какво ли?”, ще попиташ, а аз намигам и ти казвам, че след малко ще разбереш. Започвам... и нищо не спестявам.
 Та днес /лъжа е – не точно днес, още миналата година по това време/ се сетих, че сме се виждали, почти 14 години са минали оттогава, но все още те помня.
 Лятото на 1993 година , първото ми вдъхване на новия въздух - този на фондация „Еврика” и първо издание на стипендиите й. Юли месец, прецъфтяващи липи, /тогава още не съм и мислила, че ще драскам тук, и въобще, че някога ще се осмеля, но нали ако ти прошепнат, че ти вярват, пък и "Дерзай".../.
 В Шумен сме, центърът му застинал в ремонти, улички прашни, разкопки, /поради неосъщественото посещение на Дипломатическия корпус не бяха мръднали и на йота/ в студентски общежития настанени – служебно, командировка... На такива като мен, несвикнали с равнинната задуха и мараня, сърчицето ми се пука от жегата. А на колежката, фотографката Сиса въобще не и пука, ходи, развихрила се е, снима си със служебния „Зенит”, защото с другите си служат възпитаниците и, пленер ще подготвя през септември. Ти, естествено си сред членовете на някое жури, онова на фотографите... нали? Изпитвам респект към фотографското изкуство и се смутих, когато ни запознаха. Или пък си подготвил рецензия за някой участник в другата ти силна област – ракетомоделизма?... О, забравила съм. Важното е, че с тебе не съм. Ами как не ни „фотна” Сисита още в началото на техническата конференция или на дискотеката, или още по-добре на награждаването – пак обрахме всички призове! Ама и тя си е опасна, все галено се обръщаше към теб – на малко име, или го окончаваше с  – ка, или с  – чо. И, ей ме, отново смутена... нали, когато все още не разбираш, поради тъпата си младост /на 25 години каква ти младост/, способен си да се удивляваш от всяко чудачество около теб.
 Всъщност точно това състезание ми бе талисмана и това, че шефката ми гласува доверие, ми помогна – на по-следващата година и мой възпитаник спечели първото място и стипендия за през цялото си следване в Софийския. Шеметни години. За малко щастието ми бе помрачено на връщане, защото си забравих важни документи в Асеновград, в червената найлонова торба... /пак лъжа е – втората/. Това стана, поради същия този респект и... се смутих – запознаха ме /пак Сисито/ с Лука Станчев. Но сега зная, че съдбата ми е поднасяла дар след дар и тези писания и изследвания – едногодишния ми труд, са попаднали там, където са били полезни.
 Не знам дали, как... не ме ли помниш? Ех, и аз – близо е до ума, сред толкова много и все хубави жени от цялата страна, някакво си специално внимание към мен, смутена при това.
Сега все още си се смея, докато пиша писъмцето. Смея се смутена. Смутена съм още от по-миналата нощ, защото те сънувах. Е, не е ли хубаво, един ден ще ме признаят за ясновидка. Знаеш ли, че на USB уреда точно днес по обед си открих нова папка и създадох нов документ празен /за всеки случай, както се казва/ и случаят не закъсня... напълних го...:)
 Това с ясновидството може и да е вярно. Но за него и за това последното, обяснение ни дава и века на информационните технологии. Докъде стигна техниката! Сега колежката е в София, запазихме си приятелството, чуваме се отвреме-навреме, а и вредим си с тези, мобилните. Представям си с какво чудо снима и как се старае да е добър журналист и фоторепортер, издава списание. А аз съм пред компютъра, ICQ-то ми издирва никовете на две варненки /освен Бургас, обичам и Варна... и едрите звезди над Фамагуста:) извинявайте, весело ми е /и ако ги прибавя и тях, съвсем ще се задръсти :). Ясновидството ми обаче става по-силно и стабилно въпреки, че е настъпил новият век, скъпи, мили... не знам как да те нарека – галено?! А може би точно заради това! Смутена съм!!!

ПС.:
Охо, вече е дошъл 1-ви Март, желая ти здраве и късмет, усмивки и щастие и!... А това ще го намериш в бутилката, и няма да го изпиваш без мен... За теб и... знаеш! Кликни ми – ще ти пратя СМС! И на Трети Март също! 

ПС.:
Извън контекста: “Третата лъжа е по-черна от нощта, по-страшна от войната!”
Булат Окуджава

28.02.2007год.