СМУТЕНА
/не знам кое поред писмо, този път не е до ПБ, по извадки от неизпратените/
19:57
Сега вече се развеселих, дотолкова ми стана ведро и спокойно. „От какво ли?”, ще попиташ, а аз намигам и ти казвам, че след малко ще разбереш. Започвам... и нищо не спестявам.
Та днес /лъжа е – не точно днес, още миналата година по това време/ се сетих, че сме се виждали, почти 14 години са минали оттогава, но все още те помня.
Лятото на 1993 година , първото ми вдъхване на новия въздух - този на фондация „Еврика” и първо издание на стипендиите й. Юли месец, прецъфтяващи липи, /тогава още не съм и мислила, че ще драскам тук, и въобще, че някога ще се осмеля, но нали ако ти прошепнат, че ти вярват, пък и "Дерзай".../.
В Шумен сме, центърът му застинал в ремонти, улички прашни, разкопки, /поради неосъщественото посещение на Дипломатическия корпус не бяха мръднали и на йота/ в студентски общежития настанени – служебно, командировка... На такива като мен, несвикнали с равнинната задуха и мараня, сърчи ...