Подпирам фотоапарата на един клон и правя десетина снимки. Дистанцията е голяма, приблизително петдесет метра, обаче обективът е прекрасен и това не е проблем. Скрила съм се зад един гъст храст, но не се чувствам в безопасност. Здраво ще загазя, ако ме забележат. Старая се де не мисля за евентуалните последствия.
Хората са се струпали около една клетка с доста големи размери. Намиращата се вътре немска овчарка ръмжи злобно. Булдогът мълчи. Козината му е опръскана с кръв. Понечва да захапе противника си за врата. Овчарката отблъсква атаката и се озъбва. После бликва още кръв. Отвратителна гледка. Но хората като че ли се забавляват. Секунда по-късно успявам да разпозная един от тях. Той е политик. И кметът е в групата. Да. Цената на снимките бързо се вдига. Скандалът ще разруши кариерите им, може и в затвора да влязат. Заслужили са си го. Как може да се отнасят така с горките животинки! Те са зверове, не кучетата. Един човек се вторачва в мястото, където съм се скрила. Снишавам се. Време ...