Софийска сага 11

                        Глава  осма

          Новата 1952 година не донесе нищо хубаво на Славка. В театъра се бяха появили млади балерини от балетното училище. Мадам Шони беше пенсионирана и изпратена да обучава пионерчетата от балетната школа към Двореца на пионерите в Кърджали. Държавният музикален театър имаше нов хореограф. Алла Демидова беше бивша звезда на съветския балет, пенсионирана и изпратена в социалистическа България да оказва „братска“ помощ.

Оперетите на Дунаевски бяха на мода, учехме се от съветската школа. Щраус, Лехар и Калман бяха в дъното на шкафа, напълно забравени.

         Кирчо Стамов беше издигнат на много висок пост в „органите“ и нямаше много време за забавления. Отгоре на всичко и жена му се беше дотътрила от село с трите сополанчета. Сега те се ширеха в богаташката къща на улица "Оборище". Говореше се, че гледала кокошки в зимната градина. Ами така де, децата имаха нужда от пресни яйца.

         За срещите им, които се бяха разредили чувствително, той използваше различни служебни секретни квартири. Имаше и една конфузна ситуация. Когато влязоха  в апартамента на улица "Гурко", другарят Кирчо Стамов завари по бели гащи заместника си и собствената си секретарка. Това за белите гащи е литературна „щампа“, защото в действителност и двамата бяха голи, като от майка родени.

Слава отдавна искаше да се раздели с него, но той я заплашваше. Беше много силен  и непредвидим. От него всичко можеше да се очаква, като се има предвид жестокостта му. Имаше и възможност да я следи отблизо, тъй като някои нейни колеги от театъра с удоволствие донасяха всичко, което ставаше в театъра, там, където трябва.

         Спектакълът беше току що завършил. Новата постановка на „Хубавата Елена“ жънеше небивал успех. Асен Русков беше в стихията си, а младата Лиляна Кошлукова беше изгряващата звезда на оперетата.

 На вратата се почука и една от гардеробиерките влезе с огромен букет червени рози. Нямаше никаква картичка. Явно беше от анонимен обожател. И това не се случваше за пръв път. Въпреки желанието на Слава да разбере кой след всяко нейно представление изпраща тези вълшебни рози, той оставаше непознат. Обикновено някой от цветарския магазин до театъра носеше цветята с бележка „ за г-ца Слава“.

         Танцьорката беше крайно заинтригувана от непознатия обожател, но все не успяваше да разгадае личността му. Ето и тази вечер 31 тъмночервени рози ù бяха изпратени  от неизвестния поклонник на танцьорката. Слава тъкмо се канеше да облече коженото си палто, подарено от Кирчо,  за да си тръгне, когато някой почука дискретно на вратата на нейната ложа. „Да, влез“ - каза Слава. Вратата бавно се отвори и на прага застана мъж на средна възраст, облечен в елегантен тъмен костюм, с безупречно бяла колосана риза и виненочервена папионка на черни капки. Беше висок, със  спортна фигура, лицето му беше сякаш изсечено с длето на гениален скулптор, мъжествено и силно. Леко чупливата му коса беше силно посребрена, сякаш посипана с звезден прах. На лявата си ръка беше наметнал леко палто „рибена кост“, а на врата си имаше дълъг бял копринен шал. Явно не беше българин. „Добър вечер, госпожице Слава, извините, че Ви безпокоя тук, но не намерих друг по-дискретен начин да Ви видя. На улицата би било твърде опасно за Вас. Ако не възразявате, бих искал да Ви поканя на вечеря. Колата ми е пред служебния вход на театъра и лесно можем да отидем да вечеряме в „Руския клуб“.

„Кой сте Вие, господине, извинете но,  аз не Ви познавам.“

„Извинете, от смущение забравих да Ви се представя, казвам се Алиата Генч и работя в турската легация.“

         Слава беше развълнувана и обхваната от панически страх. Като се има предвид отношенията със съседна Турция и опасността от връзки с представите на тяхната легация, младата жена мислеше с мълниеносна бързина. От една страна би било  невъзпитано да откаже една толкова любезна покана, от друга страна беше много опасно. Кирчо Стамов веднага щеше да бъде информиран за тази вечеря, която можеше да бъде последна за нея. Но Слава беше смела, даже безразсъдна на моменти, и прие поканата.

След броени минути двамата седяха на дискретна маса в реномирания ресторант, където турският дипломат явно беше редовен клиент. Алиата говореше свободно български с едва доловим акцент. Говореше бавно и беше доста пестелив на думи. Явно предпочиташе да слуша. Съвсем естествено разговорът се завъртя около спектаклите на театъра и нейното място в тях. Той се интересуваше как е попаднала в оперетата, откога танцува, какво е семейството ù. Въобще, на пръв поглед,  банален светски разговор. За разлика от него, Слава беше доста словоохотлива и му разказа подробно за Мадам Шони и началото на кариерата си, която беше започнала още преди войната. Казваше истината, като спестяваше ненужните подробности, които едва ли интересуваха турчина.

         Алиата я гледаше с големите си черни очи и не откъсваше поглед от красивото ù лице, от лебедовата извивка на шията, от леко гримираните очи, които хвърляха любопитни погледи наляво и надясно. Слава не се съмняваше, че ги следят. Беше забелязала непохватните движения на помощник келнера, който непрекъснато намираше повод да бъде близо до тяхната маса, за да чуе евентуално разговора им. Ту идваше, ни в клин-ни в ръкав, да пита дали им е нужно нещо, ту прибираше някоя чиния само и само да бъде близо. А и бялото му сако беше прекалено издуто от дясната задна страна. Едва ли там си държеше само портфейла. Алиата не му обръщаше внимание, но едва ли не беше се досетил  на какво се дължи тази прекалена загриженост за техния комфорт. Когато си тръгваха, часовникът във вестибюла показваше полунощ. Зад колата на дипломата плътно се движеше черна волга с частни номера. Когато стигнаха пред дома на Слава, Алиата слезе от колата, мина от другата страна, за да отвори вратата, подаде галантно ръка на дамата, за да ù помогне при слизането.  Целуна ù ръка, благодари за дадената възможност да вечерят заедно и пожела лека нощ. Нито дума за следваща среща.

Цялата тази сцена беше регистрирана в паметта на двамата копои, седнали в паркиралата от другата страна на улицата волга. Още същата вечер те докладваха по телефона на шефа си, който отдавна спеше. Другарят Стамов им „благодари“ с една звучна псувня и каза да не го будят за глупости.

         Слава се обличаше бавно и наблюдаваше в огледалото Кирчо, който все още беше в леглото. Той обичаше да я наблюдава, когато тя, гола, ходеше из стаята, взимаше от стола бельото, обличаше го с артистични движения, оглеждаше апетитното си тяло, сякаш се любуваше на самата себе си. От тези сцени неведнъж се беше случвало Кирчо да се възбуди отново, да скочи от кревата, да я сграбчи, да я хвърли отново в леглото, за да я обладае като звяр. Но днес я гледаше с безразличие. Мислите му бяха заети с друго. Искаше му се да я попита за отношенията ù с турския дипломат, но се страхуваше от собствената си реакция, ако отговорът не беше по неговия вкус. Мълчаливо стана, облече се набързо и напусна конспиративната квартира. Той винаги излизаше преди нея, без да каже даже „довиждане“.

         В „Червения салон“ на „България“ беше заета само една маса, където вечеряха трима чужденци, които тихо водеха явно някакъв делови разговор. Навярно бяха гости на хотела. Тази вечер Слава и Алиата бяха приключили рано вечерята и той се канеше да поръча десерт и кафе. Слава го изпревари, като предложи да пият кафето при нея. Дипломатът прие безмълвно предложението, извика келнера и плати сметката, оставяйки богат бакшиш.

         Бяха изминали повече от три месеца от първата им вечеря в „Руския клуб“. Срещаха се почти всяка седмица, понякога ходеха на излет на Витоша в неделен ден. Той редовно посещаваше всичките ù спектакли и упорито ù пращаше, станалия традиционен,  букет от тридесет и една червени рози.

 Но и двамата не бяха направили крачка за интимност. Освен да ù целува ръка при среща или сбогуване, той не си позволяваше никакви волности.  Слава беше дотолкова заинтригувана от поведението му, че понякога даже ù беше обидно. Явно това беше някаква тактика от негова страна, която тя не можеше да разбере. Слава отдавна беше готова да му се отдаде, но чакаше той да прояви желание. Тази вечер обаче тя реши да вземе инициативата в свои ръце.

         Той остави колата в гаража на легацията и по улица „Кракра“ стигнаха до малкото апартаментче на Слава, което беше съвсем близо. Другарят Стамов беше уредил тази национализирана квартира за любовницата си.

         Апартаментчето беше подредено с вкус. Мебелите не бяха нови, но бяха стилни. Бяха собственост на семейството на крупен търговец, изселено като „врагове на народа“. В хола имаше стилна гарнитура, покрита с фигурална плюшена дамска. Състоеше се от диван, две кресла. Поради липса на място, двете табуретки Слава беше сложила в спалнята си. Стените на хола бяха покрити с копринени тапети в тъмни тонове, което създаваше атмосфера на уютност и интериорът потъваше в сумрака на загадъчното. На стената, до големите „френски“ прозорци, беше поставено голямо кристално венецианско огледало в резбована рамка. Поставено върху масичка в същия стил, с  плот от черен мрамор, огледалото стигаше почти до тавана. Под плота се виждаха две чекмеджета с красив бронзов обков, покрит с патината на времето. До дивана имаше малка стругована масичка, на която стоеше старинна настолна лампа с копринен абажур. По стените имаше няколко репродукции на картини на френския живописец Коро, както и една малка оригинална картина на Майстора, представляваща три селянки от Кюстендилско. Тази картина беше подарък от Кирчо за тридесетия ù рожден ден. Навярно трофей от някоя частна колекция или реквизирана от някоя богаташка къща. Другарят Стамов даже не знаеше какъв ценен подарък беше направил на любовницата си.  Подът беше от скъп дъбов паркет, покрит с дебел исфахански килим. В малката стилна витринка с кристални стъкла бяха наредени няколко порцеланови чаши за кафе, кристални чашки за ликьор и фигурки от слонова кост.

         Колкото и да се владееше, турският дипломат не можа да скрие изненадата си от безупречната подредба на хола. Всичко подсказваше за вкус, стил и  изтънченост. Нещо, което не беше очаквал в дома на една танцьорка в оперетен театър.

         Когато гостът се разположи в едно от креслата, Слава извади две от кристалните чашки, наля от домашната вишновка с цвят на течен рубин и отиде в кухнята да приготви ароматично турско кафе.

         Докато пиеха  кафето и ликьора, нежната мелодия на танго тихо пригласяше на страстите, които вече бушуваха в сърцата и телата им. Алиата изпи до дъно ликьора, стана, направи малък поклон пред нея, протегна ръка и я приюти в обятията си. Устните им се сляха под звуците на „Компарсита“, за да се отделят едва след няколко часа, когато турският дипломат напускаше любовното гнездо на шефа на ДС.

         Нощта беше хладна и двамата във входа на съседната кооперация бяха премръзнали, в очакване да се появи чуждият дипломат. Трябваше да бъдат бдителни и да не позволяват на врага да си прави кефа на спокойствие. И те бдяха, бяха на поста си!