Софийска сага 24

                  Глава двадесет и първа

Втори сезон Симон пееше в Опера Комик. Макар и във второстепенни роли, той се беше утвърдил като артист и в театъра го ценяха. Имаше глас „висок  баритон“, сценична фигура, а и протекцията на Графинята също не беше без значение.

         Нейният план да го откъсне от бившата му  кабаретна среда беше почти изпълнен. Зает с ангажиментите си в оперния театър, частните уроци при най-изтъкнатите музикални педагози и изучаването на френския език, му отнемаха цялото време. Симон беше попаднал под пълния контрол на благодетелката си.

         Напоследък мъжът в него се обаждаше все по-често. За това помагаха и настойчивите ухажвания на колежки от театъра, но Графинята бдеше и елегантно го беше обсебила и той нямаше минута свободно време даже за едно кратко приключение.

         Участието му в поредния спектакъл беше свършило и Симон беше в стаята си, за да се разгримира и преоблече. Както обикновено, след края на спектакъла Графинята щеше да дойде да го отведе. В дните, когато Симон имаше участие, те нощуваха в апартамента ù. До идването на Мари-Клер имаше още половин час и Симон не бързаше. Трябваше да измисли нещо, за да има жена до себе си. В последно време тази необходимост не му даваше покой. Все по-често мисълта за женска милувка   нарушаваше съня му. Започна да сънува еротични сънища като през годините на пубертета. Имаше много възможности, беше готов да отиде даже при някоя от многобройните професионалистки от висока класа, които се въртяха около театъра. Единственото препятствие беше Графинята, която не го оставяше нито минутка свободен.

         Седнал пред  огромното огледало с две подвижни крила, Симон беше вперил очи в собствения си поглед, когато на вратата се почука дискретно и още недочакал покана, някой влезе в неговата гримьорна. Беше една от балерините на театъра. Рускиня по произход и голяма красавица. Говореха, че била любовница на главния режисьор на театъра. Тя се приближи на пръсти, сложи ръцете си на силните му рамене, наведе се над врата му и започна да го целува. Ръцете ù се спуснаха към гърдите му, провряха се под тънката копринена риза и започнаха да галят зърната му. Възбудата, която  тормозеше мисълта му през последните седмици, за секунди се превърна в мощна  неконтролируема ерекция. Симон скочи на крака, стисна балерината в мощните си прегръдки и беше готов да я обладае без никакви прелюдии и думи. Настя явно имаше същото желание и посещението ù в неговата стая не беше случайно. Страстта и възбудата бяха толкова мощни, че и двамата не можеха да контролират действията си. Симон тръгна към вратата, посегна да  завърти ключа, и в този миг  вратата се отвори и на прага застана,  с чаровната си усмивка,  Графинята. Симон не беше способен да реагира. Застанал безмълвен пред благодетелката си, стоеше  като ударен от гръм. Балерината, много по-добре владееща чувствата си, каза едно „мерси, Симон“,“ бонжур, Мадам“, и с широка театрална усмивка, отправена към Мари-Клер, грациозно напусна гримьорната. Симон, все още възбуден, зададе най-глупавия въпрос, който можеше да изкаже в този момент: „Защо си тук“?

Графинята се усмихна хитро, влезе в ложата му, седна грациозно на единственото кресло, погледна го право в очите и спокойно каза „бързах да те видя“.

         След вечерята, сервирана в обширната трапезария на апартамента, Симон каза, че е изморен, и след като вземе душ, веднага ще си легне. Мари-Клер  му се усмихна и му пожела приятна почивка.

         Старинният часовник в хола отмери един часа, а Симон още не беше заспал. Мимолетното съприкосновение с  любвеобилната Настя не му даваше мира. Вече повече от два часа се въртеше в широкото легло, на всеки пет минути сменяше позата и въпреки усилията, сънят бягаше от него. Чувстваше, че ще експлодира, възбудата му беше взела застрашителни размери и цялата му кръв кипеше от желание за женска ласка.

         Часовникът отмери още един безсънен час. Симон се обърна за пореден път в леглото, затвори очи и отново направи опит да заспи. Вече почти се унасяше, когато нечия ръка погали косите му и някаква топлина започна да прониква в него откъм гърба. Навярно възбудата му играеше някакви шегички. Понечи да отмести косата, паднала на челото му, и в този момент разбра, че това не беше халюцинация на възбудената му фантазия. Нечия ръка галеше челото му, а топлината идваше от женско тяло. Симон не смееше да се обърне, със светкавична скорост прехвърляше в мисълта си всички варианти. Кой можеше да се вмъкне толкова смело в леглото му? Някоя от камериерките? Твърде вероятно, имаше една португалка, която често му хвърляше предизвикателни погледи, а може би момичето от кухнята, което от скоро работеше при Графинята? Имаше ли значение коя беше, какво има да мисли толкова, след като сама е дошла в леглото му през нощта, явно не беше дошла да му донесе пощата. Симон рязко се обърна в тъмното, взе жената в прегръдките си и устните му се впиха жадно в полуотворената ù уста. Езиците им се преплетоха, устните им се всмукваха взаимно, ръцете му шареха по цялото ù тяло и почти разкъса тънката  копринена нощница. С другата ръка Симон съблече пижамата си и я хвърли на пода. Действаше като лунатик и подивял звяр. Грубо, със сила и без нежност. Облада я без увертюри и любовни игри. Взе я почти насила, макар и да не чувстваше каквато и да е съпротива от нейна страна. Бързо достигна кулминацията и без да спре, продължи да я люби със същото настървение, с желание диво и незадоволено от дълго време. Едва когато свърши за трети път, той легна на гърба си задъхан и малко успокоен. Дишаше тежко, гръдният му кош се надигаше като вълна и спадаше, разбивайки се в прибоя. Гледаше нагоре отпуснат и  удовлетворен, като удавник, достигнал най-после до спасителния бряг. Жената до него също лежеше безмълвна и неподвижна. Вече не галеше косите му, ръцете ù не опипваха широките му мощни гърди. Откакто беше дошла в леглото му, не беше издала ни най-малък звук, освен стенанията, когато достигаше до кулминацията едновременно с него. Тя имаше странно поведение.  Тихичко стана, облече копринената си нощница и напусна стаята така незабележимо, както беше дошла. Едва когато вратата се отвори и фигурата на отдалечаващата се жена вече преминаваше през нея,  Симон обърна очи към нея. Силуетът наподобяваше фигурата на Графинята. Симон замръзна при тази мисъл, но бързо отхвърли тази хипотеза. Беше абсурдно. Симон се успокои, обърна се и заспа блажено.

Сутринта Мари-Клер не се яви на закуска. Беше му оставила бележка. Имала спешна работа в замъка и щяла да го чака там за вечеря. След обяд  щяла да изпрати шофьора да го вземе към 17 часа. До тогава бил свободен да разглежда Париж и му пожелаваше приятна разходка. Препоръчваше му да посети Музея Гревен и да се наслаждава на восъчните фигури на знаменитостите.

След закуската Симон се разходи по Големите булеварди, пи кафе в елегантно кафене близо до метростанция „Ла Мадлен“, позяпа „набезите“ на елитните проститутки около едноименната черква, които в този ранен час не бяха многобройни. Върна се по другия тротоар до площада на „Гранд Опера“, слезе към Комеди Франсез и в една малка уличка си хареса един уютен италиански ресторант. Собственикът го помисли за свой сънародник, посрещна го с широка неаполитанска усмивка  и с дежурното „бонджорно“. Като разбра, че е чужденец, със светкавична бързина му издекламира цялото меню от италиански специалитети, голяма част от които навярно не ги предлагаше въобще. Симон избра спагети болонезе, единственото, което му беше познато, и половинлитрова каничка бяло „домашно“ вино.

         В пет след обяд Алфонс го чакаше и тръгнаха за замъка. Графинята била заета и щели да се видят направо на вечеря, му предаде секретарката ù.

         Симон отиде във фитнес залата, занима се с уредите и след като взе душ, се преоблече и точно в 20 часа слезе в трапезарията.  Секунди след него се появи графинята в бледо зелена ефирна рокля с огромно деколте и спуснати коси. Изглеждаше особено красива и излъчваше необикновен чар и сексапил. Никога Мари-Клер не беше се появявала на вечеря в замъка в такъв вид, когато нямаха гости. Беше въздържано любезна и малко по-отвлечена от обикновено. Явно имаше някакви грижи или нещо, което я караше да отсъства духом от масата.

         След кафето Графинята се извини, че трябва да подготви важни документи за адвоката, и се оттегли в кабинета си.

         Симон отиде във всекидневната, включи телевизора и се загледа в новата постановка на Дзафарелли, съвременен вариант на операта на Леонкавалло „Палячи“, където главната роля играеше Пласидо Доминго. Партнираше му една гъркиня, нашумяла в последно време на оперната сцена.

         Нощта беше прегърнала живота в стария замък. Нито звук, нито светлинка в цялата нощна тишина. Даже луната се беше скрила зад  пухкавите облачета и рядко показваше лика си, за да освети за миг някой заек, пресичащ  рядката горичка.  Симон спеше в огромното легло с балдахин, с колони, резбовани преди стотици години от неизвестен майстор. След бурната нощ в Париж, сънят и спокойствието му се бяха върнали. Дишането му беше равномерно и дълбоко, като на дете.

                  Тежката дъбова врата бавно се открехна и едва забележима сянка се промъкна през нея. Тя се насочи директно към леглото, вдигна крайчеца на леката завивка и се хлъзна до тялото на младия мъж, без даже да го докосне. Затаила дъх, Мари-Клер, защото тази жена беше наистина тя, леко прокара пръсти през  дългите  черни коси на Симон. Искаше да го събуди без да го стряска, да го накара да почувства топлината на тялото ù, да усети нейното женско излъчване, още не отворил очи. Да я пожелае в съня си и той да се превърне в действителност по силата на магията, в която ги  заплиташе съдбата. При Графинята това беше  изчислено и планирано отдавна. Още когато за пръв път го беше видяла в руското кабаре. Тогава тя беше чула неговата песен, любовната мъка на младия циганин се беше преплела с нейното желание да бъде майка. Тя искаше да има много деца. Мари-Клер беше родена за това и целия си живот тя щеше да посвети на отглеждането им, на възпитанието им и на тяхното нравствено, физическо и умствено израстване. Те трябваше да бъдат на първите редици в цялото френско общество и да продължат родословното дърво на графовете  Де Монморанси. През последния век, всички  от рода, особено мъжете,  бяха умирали млади, покосени от болести на тялото.  Тя беше посветила живота си на „възкресението“ на многовековната благородническа династия. За целта ù трябваше „самец“, който да даде живот на физически силни момчета, достойни да носят графската титла. От него тя искаше само физическата сила и здраве, за останалото щеше да се погрижи тя, Графиня Мари Клер де Монморанси.

         Симон почувства присъствието на жена в съня си, протегна се бавно и ръцете му срещнаха тялото на жена. Тайнствената непозната отново се беше промъкнала в леглото му. Но този път Симон щеше да разкрие тайната на тази страстна жена, която му се отдаваше, без да разкрие самоличността си и без да има изисквания към него. Идваше и си отиваше безмълвна, мила и гальовна, удовлетворяваше всичките му сексуални капризи, без да го погледне в очите, без да издаде звук или да изрази чувствата си, ако имаше такива.

Симон я взе в обятията си, зацелува френетично гърдите ù. Прекара пръстите си през косата ù. Бяха дълги и тънки като коприна. Имаше чувството, че се плъзгат между пръстите му, сякаш са намазани с  някакъв балсам. Опипа лицето, челото, устните и носа. Имаше нещо познато в профила, дъха на кожата и извивката на шията. Спусна се надолу към гърдите ù. Бяха твърди и малки. Това не беше нито пищната гръд на Лара, нито едрите зърна на Маня върху  стегнатите и винаги готови за ласки гърди. Тази жена беше плаха, но решителна. Тя знаеше точно какво иска и как да подходи към него. Когато докосна бедрата ù, те се отвориха, готови да го приемат в прегръдките си. Не искаше да губи време, беше нетърпелива да му се отдаде безусловно.

След първото изригване Симон искаше да продължи удоволствието.  Тази нощ той можеше да си позволи да не бърза. Спусна се надолу, прекара езика си по корема ù. Жената сама разтвори бедрата си и с лек натиск по тила го покани да впие устните си в бърните ù. Езикът му заигра между тях, докато намери това, което търсеше и което тя искаше той да намери. Движеха се в ритъм, стенеха в тон, а и удовлетворението щеше да дойде и за двамата в един и същи миг, ако в последния момент жената не се беше прехвърлила върху него и яхнала като  степна ездачка.  Когато двамата бяха обхванати от вибрациите на освобождаването, лунен лъч освети лицето ù. Беше Графинята. Симон беше като парализиран. Ръцете му бяха увиснали във въздуха, както и всичко останало. Челюстите му отказваха да се движат и цялото му тяло беше неподвижно и лишено от живот.

Мари-Клер се наведе над замръзналото му лице, покри го с нежни целувки, погали гърдите и черната му като смола коса и тихичко промълви „ je t`aime“ и остави загубилия и ума и дума Симон в огромното легло с балдахин.