Тя излезе от хотелската стая и бавно затвори вратата зад себе си. Отправи се с бързи крачки към асансьора на хотела и доволно огледа отражението си в огледалната му врата. Изглеждаше наистина добре с червената си къса рокля и високите черни токчета. Беше елегантна жена на 30 години, но външно не изглеждаше на повече от 27.  Дългата ù тъмна коса се спускаше свободно надолу по гърба ù в непретенциозна прическа. Името ù бе София Харпър. Беше дъщеря на известен английски бизнесмен и красива българка. Майка ù Лора и баща ù Джон се бяха запознали на едно от многобройните му бизнес посещения в българската столица. Като малка София не бе лишавана от нищо материално, но честото отсъствие на баща ù ù тежеше докато не навърши 23 години. Тогава той си дойде за постоянно в уютната им къща в София, където Софи и майка ù живееха. Израснала в безбройни пътувания и получила образованието си е едни от най-добрите училища в България, а по-късно и университета в Манчестър, София бе горда собственичка на диплома по право. Като един от най-успелите адвокати в България и Англия, тя също като баща си беше посветила живота си в по-голямата му част на пътуванията между двете страни. Сега тя беше в хотел "Бъркли" в София, където след около 10 минути щеше да се състои конференцията на адвокатите, занимаващи се с международно право.
 София слезе до фоайето на лъскавия хотел и широко се усмихна при вида на мъжа срещу нея.
- О, боже! Какво правиш тук? Не съм те виждала от 100 години! Как си?
- Здрасти, Софи! Не знам дали помниш, но и аз съм адвокат все пак - каза засмян младият мъж. Той беше колега на Софи от университета в Англия. Амбициозен българин, кандидатствал и завършил право една година преди нея. Двамата бяха близки приятели, но между тях никога не бе имало нещо повече.
- Знаеш ли колко се радвам да те видя! - засмяна отговори младата жена, като вече бе забравила, че закъснява за конференцията.
-Мога само да предполагам. Чакам от 15 минути за тази конференция, но преди нас има сбирка на някакви архитекти. - добави Димитър.
-Архитекти ли? - попита Софи и бързо се опита да прогони мрачните мисли от главата си.
- Дам. Най-добрите в страната. Оф, най-после излизат.
 Младата жена се обърна към вратата като внимателно наблюдаваше излизащите от залата мъже и жени. И тогава го видя - все така чаровен и усмихнат, той бавно излезе докато разговаряше шеговито с една привлекателна девойка. Коремът на Софи се сви на малка топка, докато тя наблюдаваше мъжа на своя живот. Той беше около една глава по-висок от нея, с тъмна коса и тъмни очи. Кожата му бе мургава, а фигурата, която се очертаваше под официалния му костюм изглеждаше все така стегната и мускулеста. В един момент погледите им се срещнаха сред множеството хора и София изпита вълнението, което не бе усещала от пет години насам, когато се разделиха. Той се усмихна несигурно, но все така чаровно и бавно се приближи към нея.
- Здравей. - каза тихо той, а Софи Харпър за първи път от години  не знаеше какво да каже.