29 янв. 2009 г., 21:19

Спаси ме!

1K 0 0
 

Спаси ме! Спаси ме ти, божествен, скандален и великолепен! Колкото истински, толкова и нереален. Присъствие без форма, цвят и аромат, едно движение неуловимо в моето съзнание. Понякога те виждам, чувствам, усещам, говоря ти, ти ми говориш. Споделяме мисли, желания, страсти, сливаме се в едно цяло. Аз те създадох, аз те избрах, направих те по мое усмотрение за да отговаряш на всичките ми критерии.

Разбираш ме, желаеш ме, удовлетворяваш ме - ти си такъв, защото аз те избрах такъв.

А всъщност ти съществуваш само в ума ми, в сънищата ми, във фантазиите ми, в мечтите ми. Толкова искам наистина да те има, да си реален и достъпен, да мога да усещам дъха ти, да хвана ръката ти.

Твоето фантазно присъствие ме спасява от безумието на самотата и чуждия живот, който живея. Ела, появи се и измъкни отново всичките ми емоции и страхове на бял свят, закриляй ме. Ела, спаси ме!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...