Спаси ме!

Спаси ме! Спаси ме ти, божествен, скандален и великолепен! Колкото истински, толкова и нереален. Присъствие без форма, цвят и аромат, едно движение неуловимо в моето съзнание. Понякога те виждам, чувствам, усещам, говоря ти, ти ми говориш. Споделяме мисли, желания, страсти, сливаме се в едно цяло. Аз те създадох, аз те избрах, направих те по мое усмотрение за да отговаряш на всичките ми критерии.

Разбираш ме, желаеш ме, удовлетворяваш ме - ти си такъв, защото аз те избрах такъв.

А всъщност ти съществуваш само в ума ми, в сънищата ми, във фантазиите ми, в мечтите ми. Толкова искам наистина да те има, да си реален и достъпен, да мога да усещам дъха ти, да хвана ръката ти.

Твоето фантазно присъствие ме спасява от безумието на самотата и чуждия живот, който живея. Ела, появи се и измъкни отново всичките ми емоции и страхове на бял свят, закриляй ме. Ела, спаси ме!