Слънчевите лъчи се прокрадваха срамежливо през дупчиците на щорите. Погледнах я, положила  дланта си под главата, какво ли сънува...Лицето й бе усмихнато, другата й ръка  отпусната върху ми, чувствах и крака й преметнат отгоре ми. И така сме спали, немърдащи  и голи от кръста надолу, а нагоре аз с тениска, тя с ризата ми.

Горките любовници, ние.

Ана-Мария се поразмърда.

- Петро - тихичко прошепна тя - И така сме спали непробудно един до друг, чудно.

- И кое те учудва, не сме голи - усмихвах се подкупващо

- Необичайно е, още повече за мъж като тебе горящ от желание...А ти защо си с тениска, Срам те е от голотата ли.

- Не, не ме е срам, нали голи сме се раждали, от съпричастност с теб. Ти с разкопчана риза, а аз без тениска,...да я сваля 

Тя се усмихна и  кимна с глава.

- Чакай, аз ще ти помогна

Завря ръка под тениската, опипа плещите ми, тръгна надолу през диафрагмата ми, поспря се в свивките, погали го да се увери, че не избягал през ноща. Запретна тениската и я измуши мигновено през глава. Устните и езичето й се заиграха по плещите ми. Ръката й се плъзна надолу към таза ми, придърпа го към себе си.

Толкова им трябва на младите жизнени тела зажаднели за любов. Завивката се свлече някъде на пода.

Целувахме се, галехме се безмълвно и в захлас.

Не бързах. Отдръпвах се нарочно когато имах възможността да проникна в нея. Тя стенеше и се извиваше под мен, притискаше ме силно и страстно.

- Петро, не мога повече,... искам те в мен, Петро... - шептеше в ухото ми

Тялото й гореше и тръпнеше в очакване.

Бяхме вече един в друг. С нежни тласъци вършехме това което се нарича любов.

Тя замря. Почувствах спазмено  свиване, пръстите й се впиха в гърба ми, и звук на удоволствие се изтръгна от нея.

Поспрях. Зацелувах гърдите й щръкнали от възбуда и преживяния екстаз.

След два-три мига пръстчетата на гърба ми ме подканиха.

Започнахме отново лудешкия си танц. Прехвърлих я върху себе си. Гърдите й се включиха в танца. Подскачаха. После докосваха лицето ми, успокоявах ги с устни, докосвах връхчетата им с език.

Тя отново замря така, отново спазъм,  потреперване и приглушен възглас. Очите й ме гледаха с благодарност.

Целувката й  ме подкани за продължение...

Знам, че жените не обичат победителите, а тези които завършват втори.

Замря . Хванах с две ръце  таза й и избликнах в нея. Раздвижих го така няколко пъти и се отпуснахме удоволетворени.

Не бързахме за никъде, беше ни приятно. Не се чувствахме омърсени , макар да лепяхме. Размърдах се несигурно.

- Ана-Мария, нали може да си взема душ, после ти докато  оправиш тоалета си, аз ще приготвя  нещо за ядене

Отново кимане с глава и награда целувка и потупване по голото ми дупе  за идеята ми.

- В колата имам пътна чанта с дрехи, ще ми я донесеш ли, и хавлия ако имаш, може и мъжка хавлия - със смях допълни молбата си - Мъжка хавлия или мъжки халат за баня

Плисък на течаща вода. Мъжко любопитство, или ще е тъпо, да отворя вратата и да попитам дали има шампуан или да изтъркам гърба й. Друг път.

                   Приготвих закуската, подредих всичко на  масата, даже и чашки за Метакса, ами време му е. Ако не бърза да се пребира в къщи, може да пийнем по чашка.

- О Петро, ще празнуваме ли - малко сериозно каза тя - Ти си чудесен, изпитах онова, което с години  не бях, толкова нежност и всеотдайност, любов...Наздраве  момчето ми.

Колко бързо минаха тези дни, когато си  с прекрасна жена. Наистина ли прекрасна, нищо обещаваща, или  само търсеща   забавление за свободното си време.

Седмицата започна някакси по-леко, макар отново с обичайните ми задължения. Придружавах кирия Варвара из офисите на други фирми, на срещи в банкови офиси. Малко странно ми изглеждаше, че вече не седях зад нея, а редом от лявата й страна, може би етикецията да се е променила с времето. След работа работех като градинар, негласно поразредихме кафето и Метаксата  в нашето кафе-барче, Ана-Мария от петък вечер идваше у нас. Даже й дадох ключ за къщата и дистанционно за голямата врата, ако закъснея от градините да влиза спокойно а не да подсмърча пред вратата

Какво друго му трябва на един гурбетчия, освен  здраве, работа, жена. Щях да кажа обичана и обичаща жена, такава ли беше Ана-Мария, или се заблуждавах за пореден път.

Чувствах, че нещо иска да ми каже, страхува ли се. Ще я попитам. Нали я бях питал за голотата.

- Ана-Мария, казваш че се срамуваш от голотата си, защо. Не забелязвам никакъв външен дефект в теб, имаш си всичко, даже и в повече, ръст, крака, гърди, симпатична си, ако кажа красива , няма да сгреша.

А тя само се усмихна тогава

- Петро, не трябва навсякъде да разголваш тялото и душата си. Просто го приеми като защитна реакция.

Но й разказах тъпия виц за голотата, на който тя умря от смях

- Ааа, така значи за това ме остави по бели чорапки когато останах за първа вечер у вас, искам и гердан.

И една вечер, когато беше само  с бели чорапки и гердан, набрах кураж и я попитах.

- Ана-Мария, не ме притеснява, но ми е интересно, ти не казваш нищо за себе си, даже и не знам къде точно живееш

Тя се засмя, пощипна бузките ми

- Така си мислиш, че не знаеш, а кой се грижи за  градината на улица Егнатия 17, кой има от незнайно време ключ .

Там живея, не ти казах защото ще ми отговориш'' Ще работя от уважение към теб, така бързо ми уреди документите''...бързо, защото бяха изрядни, това ми е работата и държавата ми плаща . А ти работиш и за това трябва да ти се плаща, ясна съм до тук, нали - говореше тя тихичко но разбрано.

Пое си въздух, разтърка нослето си.

- А за другото ... Другото е дълга история. Преди години в Гърция е имало военни от НАТО. Майка ми, като много други гръцки момичета са работили из Военното министерство, преводачки, консултанти, разни специалистки. Мама току що завършила Политехниката, а при воените давали високи заплата. Родителите й не били много съгласни, защото имали просперираш бизнес,индустриалци , така да се каже и трябвало някой да поеме работата,  но склонили. Мама се залюбила  с офицер от БЕНЕЛЮКС, тогава първия  междудържавен съюз, Белгия-Нидерландия- Люксембург. Това е къщата на родителите на мама, тук съм се родила.Татко и мама си направили друга къща , където сега живее мама.

После сме се преместили в Люксембург, татко е от там. Той произхождаше от стара банкерска фамилия, но било задължително да има  и военно образование и офицерски чин, семейна традиция или държавна политика.

Учих с католически лицей, модерно и традиционно за онова време,, после завърших Университет в столицата . Две години работа и специализация в Брюксел , и се върнах на работа  в Люксембург из Европейските институции. 

Знаеш ли какво е Шенген, не по-точно, къде е Шенген. Ще ти кажа, някакво неизвестно до този момент село, където взеха важно решение кой има право на визово и безвизово движение из Европейските държави. Работех там в Комисариата. Пропуснах, внезапно татко почина, не точно внезапно, а е криел от нас, че има левкимия. Бях съкрушена.

Родителите на мама, гръцките ми баба и дядо, също не бяха здравословно добре. Оставихме всичко, крило от семейния замък, където живеехме, няколко луксозни магазина, вила в околностите на Люксембург, акции, облигации и други ценни книжа на доверително управление при чичовците ми.. И се върнахме тук. Спечелих конкурса в Емиграционното ведомство. Имах тогава приятел, разделихме се защото назначили мен, а него не, въпреки някаква протекция. Обвини ме, че аз съм играела нечестно и по женски съм спечелила. Но, аз знаех два езика, имах опит и работа в Шенгенските институции в Люксембург и Белгия. Влюбих се после в неподходящия човек, интересуваха го единствено парите и власт, не можах да забременея и се разделихме.Затворих се в себе си и за всичко се самообвинявах. Не станах мъжемразка, но вече ги гледах под лупа, както се казва, предпазливо. Въртяха се около мен, не заради мен, а облагите които могат да имат...Исках да си имам поне собствено дете, да си е мое...Направих си изследвания, уж нормална съм а не се получава. После се изплаших, защо трябва детето ми да няма баща, как ще израстне само, вярно имах мама, имах

братовчедки и роднини в Люксембург, но всеки е зает с делата си. Разколебах се отново.

И изведнъж се появи ти. Едър мъж, с папка в ръка. Изглеждаше смешен, като изгубено от родителите си малко момченце по пероните на голяма железопътна гара, стискащ папката като съкровище...

Стана ми интересно, поредния документално неизправен чужденец, желаещ узаконяване. Чувствах притеснението ти и как въздъхна облекчено като ти съобщих да платиш държавните такси и кога да дойдеш за удостоверението си, а по навик насочвам всички към другите учреждения за данъчен и осигурителен номер, а за теб се обадих специално. Беше ми интересен като човек, каква ли душа се крие зад едрия му ръст...

А срещата ни беше неочаквана за мен, приех. Не, че нямах какво друго да правя, а пак ми беше  интересно, вероятно с хиляди хора сме се срещали из службата и по улиците, но никой не ми е благодарил. А ти го направи. Почувствах се поласкана когато ми подари цветята, не знам но нещо трепна в мен.

Това е , дано не те оттегчих.

             Замълчахме заети с мислите си. Само пръстите ни потрепваха нежно по голите ни тела.

следва продължение....

-