Чаках вече пред онова бюро за работа. По-нетърпеливите притъпваха от крак на крак, поглеждаха към прозореца, после към вратата, в очакване те да са избранниците.
Гошо мина набързо
- Как е - попита
- Добре спазвам съветите които ми даде - усмихнато му отговорих - Една бира ще пийнеш ли
- Някой друг път - засмя се и подмина
Апостоли, собственика-работодател, изкочи пред вратата
-Ти, ти и ти - посочи той, в това число и аз - Отивате да работите на булевард Панапестимио номер 42
Радостно награбахме чанти, ранички и тръгнахме. Намерихме адреса, чичката ни възложи работата и изчезна. Колегите уж се представяха за печени гурбетчии, а я караха малко през пръсти, отягаха се, през полувин час до тоалетна.
- Момчета - не издържах - Дайте по-сериозно, вероятно ни наблюдават на камерите и ще ни изгонят, няма да ни платят и чорбаджията няма да ни праща повече на работа
Думите ми им подействаха мобилизиращо, носехме кашоните, подреждахме, чистихме отпадъците.
Така ни завари и чичката-грък
- Е браво на вас пъргави момчета излезнахте, ще се обадя на Апостоли цяла седмица да работите тук, ето ви по 10 евро да се почерпите и утре в 8 сутринта да сте тук
Пред входа на сградата се разприказвахме на български. Зън, зън,зън...нарушаваш заръките на Гошо
- Е хайде, до утре момчета
Когато човек е ангажиран в работа и знае , че ще му платят, дните минават бързо.
Чакаме отново да се отворят райски порти. Я да ида за 2-3 минути до книжарницата- магазин и ксерокс, оставих раничката си да пази ред, и с паспорт в ръка влезнах.
Великолепна жена ме посрещна с усмивка
= Какво ще желаете - ме попита
- Кирия, нямам карта за градския транспорт, ще ми преснимате ли само снимката от паспорта, мисля два екземпляра са необходими
- Да, с удоволствие - и пак с усмивка
Работа за няколко минути и ми ги подаде.
- Колко струва госпожо
- Едно евро... вие тук при Метакомисите ли работите
- Да, отскоро съм тук
- Защото не съм ви виждала преди, и вие сте българин , или...
- Не, не, българин съм, Петро ми казват по гръцки, картата ми е необходима защото живея по-далечко, по центъра не можах да си намеря квартира, то всички живеят в центъра.
Тя се поусмихна широко, но на мен ли, или на влезлите клиенти.
Благодарих и отидох при раничката си тъкмо навреме. Апостоли, пак ме посочи за работа заедно с по-възрастен човек. Използвах, че ще пътуваме с метрото и си извадих и месечна карта. Засмях се, когато един по-стар гурбетчия ни сваляше звезди '' Седя и гледам автобуса идва, вдигам ръка и той спира '' и всички го гледаме като извънземен, а той '' Защото имам карта...''а, аз дали да пробвам с метрото.
Носехме внимателно кашони с китайски порцелан, момичета ги разопаковаха и подреждаха по стелажи, после ние изнасяхме празните кашони обратно в склада, сгъвахме и подреждахме по големина, работехме мълчаливо, пийвахме по глътка от кафето си.. И тук собственичката ни хареса и ни ангажира за две седмици. Разтапях се от кеф, имам работа, имам парички.
Гледах да не влизам в словесни пререкания с колегите-гурбетчии, а и те малко бяха респектирани от по-едрия ми външен вид. Бях все още компетентен какви са законите в България, митнически разпоредби, пенсии, но само ако ме запитат, иначе не парадирах със знанията си.
Обаче забелязах неодобрителни погледи на двама, гледат изпод вежди. Единия най-безцеремонно хвърли фас в краката ми, мрънка нещо
- Слушай новия, ти си едва от месеци тук, а ние от по две години, не чувстваш ли, че ни ядеш хляба, а. Апстол те праща редовно на работа а ние висим тук като бръснарски каиши, ще си имаме разправии.
- Ама чакай бе Дялко,аз ли съм виновен, не му се подмазвам, ти поне знаеш, че той излезе пред вратата, посочи хората и готово, ако искаш стой пред мен да вижда първо теб
- Да, ама ти си две глави над мене - не спираше Дялко - Ще си имаме нериятности, да знаеш...
Кипнах, отново не спазих препоръките на Гошо.
- Виж какво, както си ми на удобната ръка, като те прасна веднъж, ще остане само жълто-червено петно от теб и ще те накацат мухите - ядосано му казах - Тук сме дошли да работим, не да се караме и да ни се смеят гърците
Оня Дялко , изглежда не очакваше такъв отпор и се сви като пребито куче, мърморейки отново нещо.
Колко прав беше Гошо, хорската завист няма почивен ден и са способни на всичко. Сподедих му по мобилния след няколко дни
- Знам го този, мръсник от всякъде, не му обръщай внимание, той клевети хората с които е бил на работа пред Апостол, и за това и другите го избягват и не искат да работят заедно.
Все се заглеждах по витрините на книжарницата, албуми с луксозна подвързия, лъскави пощенски картички , чак и салфетки с емблеми, но отминаха тези времена когато ги колекционирахме и разменяхме помежду си. Виждах собственичката чевръсто да работи по машините или на компютъра, посрещаше и изпраща клиента винаги с усмивка на лице, после седне зад монитора и светлината му осветяваше едно меланхолично лице.
С недомлъвки се разправяше, че уж била французойка и имала хубава дъщеря, но много радко прибягвала до нашите услуги да носим и подреждаме хартия, или кашони с друга стока.
Една сутрин закъснях за работа. В безистена нямаше никой, изпратил ги е на работа и икономия от мен. Даже и Гошо от известно време не се мяркаше да пие бира. Хайде ще излезна през другия вход-изход. Пред книжарницата два палета с топчета хартия и французойката безпомощно се върти около тях
- Кирие, извинете, бихте ли внесли хартията, мога да ви платя по 30 евро на палет - възкликна тя все едно е видяла ангел-спасител
Поспрях се, погледнай палетите, погледнах нея, не са малко 60 евро да изкарам днес
- Кирие по 35 евро на палет - предложи тя - Започвате ли
Усмихнах се и шеговито казах
- А не, вие казахте по 30 на палет, днес закъснях , автобусът ни удари лека кола и чакахме трафик полицията и никой не можеше да напусне автобуса - излъгах майсторски
Андрешкоо, Андрешко, веднага я съчини.
Тя ми показа къде да се нареждат пакетите по размер хартия, даде количката и започнах...Подреждах ги спокойно върху количката, внимателно на мястото за да не се подгънат краищата, кръстосани като тухлички за устйчивост.
- Кирио,...кирио - започна тя
- Не кирио, смущавам се така, просто Петро - със смях я корегирах
- Добре Петро, а кафето как го предпочиташ, с или без захар, с...- започна да изрежда видове кафе
- Госпожо, както с наслада го пиете вие, и аз така ще го пия
Отпивахме бавно, сегиз-тогиз звънчето на вратата извести за клиент, тя стане, обслужи го с усмивка и заеме отново мястото си
- Спомних си, и ти си от България нали, но ми се струваш доста по-различен от другите
- Да от България съм, просто случайно попаднах тук за работа, нямам документи. Ех, ако ги имах може да търся друга работа, завърших Университет, знам много добре английски, френски езици...
- Така ли, та аз съм французойка.казвам се Наталия, като студенти се запознахме с мъжа ми, той е грък, но на него повече му харесва Франция, Париж, и живее там, а аз в Атина. Имаме дъщеря, също завърши университет Сорбона, но и тя харесва повече Париж.
Сякаш за да ме провери, започна да говори на френски. Прехласнахме се в говора, в мекото ''ръ''.
Спомних си за матмоазел Жана, французойка,учителката ни. бяхме я кръстили Орлеанската дева. Е, по-голяма на години от нас, но навсякъде беше с нас. Говореше ни за Париж, за кварталите, за Версай или Нотр Дам, разхождахме се с нея из Лувъра или изкачвахме Айфеловата кула. И без да сме ходили в Париж, знаехме повече от парижани.
- Мога да разчитам на теб и за в бъдеще нали, харесвам такива хора като теб, работливи и сърдечни
- Да мадам, само ако е възможно да ми се обаждате от вечерта по мобилния, за да не ходя при Апостоли - и взех листче и написах цифрите
Постепенно през няколко дни взе да се обажда за работа. И тук мълчаливо и съвестно изпълнявах работата си. После поръчваше и кафе говорехме на френски, вероятно й доставяше удоволствие да беседва на майчин език.
- Знаеш ли Петро или Пиер, мога да те наема за цял работен ден, за 50 евро, защото има за доставяне на стока по офиси, съгласен ли си
- Да мадам Наталия, обаче нямам документи, дадох данни в адвокатска кантора, но не са се обадили. Ако ви проверят.
- Ако ни проверят, тогава ще му мисля. Заемай се с работата си - с усмивка каза тя
Започнах. Винаги избръснат, сресан, с чисти дрехи, е не ухаех на скъп парфюм а на чистота. Бях 5-10 минути преди мадам Наталия пред входната врата, приятно усмихнат, тя отлючва, вдигах металната решетка, отварях вратата да влезе първа. После отключвах и вдигах металните решетки, прибърсвах с палката витрините, почиствах тоалетната, малката кухничка с хладилник и за кафе, с влажна палка по пътечките между рафтовете и пред дългия плот . Само в нейно присъствие си позволявах да съм зад плота, нали там имаше шкаф-каса за пари и документи...
Поръчваше кафе, беше ми малко неудобно да седя с работодателката си , да пия кафе и да си бърборим на френски, кагато нямаше клиенти.
Разнасях с товарната количка на две колела, принтерна хартия или кашони със заявената стока до разни офиси и магазини. Никой не ме спираше , или да ме проверява, къде ходя, какво карам, може би защото мадам Наталия предвидливо ми бе направила ламиниран етикет с име, фамилия, снимка,фирмата която представлявам, и това нещо висеше постоянно на врата ми на синя панделка. Представях стоката в дадения офис , дата, подпис и печат на единия екземпляр на фактурата, който предавах на мадам Натали, и вземах следващата доставка.
И така ден след ден. Отново бях радостен и щастлив по своему.
Звънчето на входната врата дрънна...
следва продължение
© Petar stoyanov Все права защищены
goblenka, натам върви, но дано са късметлии
Миночка, доста години се върнах в гурбетчиството, когато се е изисквало визи за Шенгенските държави. А в Гърция е било така, минат няколко месеца и хайка за лов на българи / за други не са ми споменавали /съдят ги като нарушители, черен печат в паспорта и с автобус ги превозват до Кулата