Звънецът на вратата дрънна...Краката ми омекнаха, полиция.

Ех, къде се изгуби Гошо да ме предупреди както преди време '' Не идвай днес на работа в безистена, почивай си у вас, униформените са тук и вече прибраха трима,  хич не е здравословно да идваш...''

Окопитих се бързо

- Мадам Натали, имаме клиент - извиках на френски език

- Заповядайте кирие - включих на гръцки - Леля, мадам Натали, сега ще дойде,... мадам Наталии

- А вие сте - дежурния полицейски въпрос

- Аз съм Пиер, помагам  на леля Натали понякога - сигурно съм навел срамежливо глава.

Какво срамежливо, ами ако прочете в очите ми, страх...мен ще ме екстрадират, кирия Наталия могат да я глобят, че наема нелегални  да работят

Тя влезе  в търговската зала малко стъписана

- Мадам Натали - говорех бързо на френски - Казах, че сте ми леля и помагам понякога

И посочих към полицая, все едно говоря за него. Тя веднага се окопити.

-  О, господин полицай, на какво дължа честта, ще обичате ли нещо, заповядайте - подкупваща усмивка лъсна на лицето й

- Кафе, чай, заповядайте седнете  моля - не спираше тя

Набра номера на кетъринг-кафе и поръча

- Две кафета и две води

Аз на заден ход се вмъкнах в склада. Безизходица, няма прозорец да се измъкна, да бе, прозореца трябва да е над 80-90 сантиметра, иначе как ще се промъкна през него. Наблюдавах ги  зад кашоните. Пиеха кафе, говореха нещо, ту единия ту другия кимаха с глава, тя показваше  нещо с ръка по рафтовете, полицаят отново кимаше с глава.

- Господин полицай, Пиер ми е роднина, идва да ми помага, мъжът ми има друг  подобен магазин и е там, дъщеря ни следва в Париж, какви са условията, реда за гръцки документи. Знам, че сме в ЕС, Шенгенска зона, но би следвало Пиер да има  гръцка лична карта, осигурителен и данъчен номер, нали все пак трябва да му плащам заплата.

Изглежда полицаят излезе добър човек, взе лист и химикалка и надраска набързо десетина  точки. Заслушах се.

- За хора от страните на ЕС, България, Румъния, могат да подадат в Маруси, Емигрейшън службата е на две пресечки  от Олимпийския стадион, по-точно зад болница МИТЕРА и преди стадиона, всичко е  по булевард Кифисияс в ляво .

Допиха кафето си, пожелания за успешна работа и полицаят си тръгна. Мина покрай витрините към безистена. Не смеех да се покажа.

- Пиер, Петроо, къде си ти сега,... да не се маскира на кашон, излизай веднага.

- Мадам Натали, благодая много, че ме спасихте - запелтечих - Какъв е този късмет у мен, все да създавам проблеми на добрите хора.

Тя стоеше права, опряна на ръба на плота, гледаше нанякъде с невиждащ поглед. Въздъхна дълбоко.

- Не мога да повярвам, не мога да се позная, станах героиня от Френската съпротива,...панагия му - захласнато говореше

- Кирия Наталия, добре ли сте - попитах

- Да Пиер, повече от добре. Ето господин полицаят написа какво трябва и къде да се занесат документите. Съгласие от двама рабоодатели, че ще подсигурят работа, снимки, фотокопия на дипломи, удостоверения, бележки за платени електричество и вода,... така,... така. До ден -два, да си готов, съгласията  ги имаш от мен, ето чети и изпълнявай.

              Чаках смирено в залата стискайки  папка в ръка, да ме извикат. Излезе служителка, висока, стегната  гъркиня в униформа, косата вързана на кок и с ония големи очи като на кошута или рентген. Тази ще ме разкатае, ако се падна при нея, пак ли лош шанс...

Пред очите ми премина за миг, работата по къщата на леля и бай Яни, стегнатото Фордче, поуките на Гошо, работата при Апостоли и мадам Натали,...и безславното завръщане в България с черен печат в паспорта. Ами нали така правели, уж забравен паспорта из дрехите и пуснати да се перат, паспорта се изпрал и той, глоба, нов паспорт, нова виза из някое Шенгенско консулство и отново в Атина.

Дано ми се размине с тази госопожа.

- Вие господине, заповядайте - посочи ме тя и се врътна кръгом като войник

Последвах я. Подадох папката с документите, настаних се на посочения стол и зачаках. Тя разгръща внимателно представеното, погледна снимките, погледна мен изпитателно, същият съм, нали.

- Живеете в Холарго, интересно - гледаше вече квитанциите за платен ток и вода, и се подсмихваше - Хубав квартал, нали

- Да кирия, харесва ми много, тихо спокойно, наблизо е метрото, автобуси - тихичко отговарях

Стига си давал обяснения, само с ''ДА'' или '' НЕ'' се отговаря, пък аз съм на разпит, а тя едва ли ходи на работа с електрико или автобус.

Отдели оригиналите на дипломи, сертигикати и ми ги подаде, задаваше въпроси от някакъв анкетен лист, отговарях вече с ''охи'' или '' не'', тя драскаше кръстчета в квадратчетата, сложи дата, подпис и печат.

- Мдаа, в четвъртък елате  за новите си документи, ще са готови. Знаете ли къде се издават данъчен и осигурителен номер в Холарго

- Не госпожо, ще попитам - отговорих смирено

- В уличката зад супермаркет Склавенитис, в една сграда са, ще ги намерите

Говреше и пишепе нещо в друг формуляр

- Ето с този формуляр ще платите на първия етаж държавни такси, марки, ще ви подпечатат формуляра и издадат квитанция.  в четвъртът с тях ще си получите гръцка лична карта и после  с нея отивате за данъчен и осигурителен номер. Приятен ден.

Платих, прибрах хартийките в джоба си. Топлооо, топло е с тях. Приседнах на една пейка, взех да ги разглеждам, държавна такса 18 евро, гербови марки 12 евро, 6 евро други такси слагам и 10 евро снимки, няма и 50 евро. Еха, останаха и за фрапе в ей онова кафенце и пак имам време да ида на работа. Разказах на мадам Натали премеждията си, опасения, тя се чудеше

- А не е ли могло, пристигаш в Атина, регистрираш се, дават ти документите и не се криеш като плъх

Четвъртък, 11 часа Атинско време, вече държах важната лична гръцка карта.

Отидох на другия ден за данъчен номер, представих новата си лична карта, задграничния паспорт на служителя зад стъклото. Той ме погледна, изломоти нещо и с някаква погнуса побутна към мен задграничния ми паспорт. Раболепно разгърна новата лична карта, на формуляр въведе данните ми, записа нещо в халваджийския тефтер, после пореден номер от там, подпис, духна върху печата и го стовари до подписа. Подаде документа с думите '' Това е оригинал, трябва да го пазиш и не го давай на никого за да не злоупотребяват с него. ''

Подобна бе картинката и с осигурителния номер. Едва издърпах документа и намръщената служителка тракна  резето. Петък е.

Държа  здраво заветните документи, значи вече съм грък.

              Лежа в къщи и си мисля. Нищо и никакви хартийки, но по-зрелите гурбетчии, по голямата част без документи, философстваха'' Я, мога ли дам 3-4 хиляди евро на адвокат за документи, взема парите и след време ти казва, ами не можа да стане, ами парите къде са, е, дал съм ги тук-там, но не стана...''

Съботният ден  изглеждаше прекрасен от сутринта. Ще изненадам Гошо и родителите му с гостенско и да им се похваля. В торбичката весело потракваха бутилчички узо, ципоро, бири, от близката сладкарница купих еклери.  Позвъних. Показа се лела Димитрия

- А, Петро как така се накани да дойдеш, влизай, влизай. Много отдавна не си идвал, той и Гошо вече не идва там в безистена

- Заповядайте, вчера успях  най-накрая да си извадя документи, донесох нещо да се почерпим

Насядахне около масата, за нас чашки с узо, пред Гошо чаша бира. Вдигнахме наздравица. Погледнах Гошо едва-едва отпи глътка бира.

- Не се учудвай, помниш ли колко бири изпивах там в безистена,...а, помниш ли като ме спаси от онова скеле и после разговора в къщи и думите на мама. Тогава си казах, майната му на всичко минало, от днес преставам да пия, имам работа при татко, при фурната, какво ми трябва повече. Постепенно  спрях да идвам и там на пиацата, достатъчно самохвалковци изслушах и там. А знаеш ли кое е най-важното за мен, ходих и се извиних на старата си приятелка, сега отново сме заедно.

Родителите му добродушно го гледаха , очите на леля Димитрия бяха насълзени от радост.

               Благодарих им за гостенското, прегърнахме се с Гошо потупвайки се по раменете.

               Миришех на узо, но нали вече бях грък и смело, и спокойно можех да пътувам в градския транспорт.

следва продължение....