И каква стана тя,...изведнъж сатенената завеса се скъса и къде боси, къде с цървули тръгнахме из Европа без визови ограничения, а само с мерак и идеи . Дръж се Европа идваме, Шенгенската забрана  остана в историята.

                  Предстояха три дни празнични, църковни, държавни и е събота и неделя, ще забравим как се работи в тези почивни дни.

Безгрижна птичка съм, ще отлетя на някъде, да де с Фордчето до моста  за остров Евия, бях чел че там ставало чудо с водата, две течения се движат противоположно, а нямало вълни, ще ида да погледна. Или да посетя Делфи, нали там се крие Делфийският оракул, ще го попитам за себе си , уж всички жени ме харесват, а съм все още без постоянна жена до себе си...

- Петро - сепна ме гласът на кирия Наталия - Да затвяряме и пет дни ще почиваме

- Да госпожо, ще спусна  железните решетки, катинарите и сме готови

Без да се суетя спуснах решетките, заключих ги и поставих ключовете на плота, оставих аварийното осветление включено.

- Готови сме госпожо

Спуснах рулетката на входната врата, заключих  и й подадох ключа.

- Ще ходя до супермаркета '' Маринополис'', ако искаш да те закарам натам - предложи тя

- Да добре, тъкмо ще напазарувам и аз

Супера пълен с народ и стока, бутах количката с продукти из щандовете

- Петро, хайде празници са, фирмата плаща - засмя се тя - И бутилка червено вино от мен.

Благодарих, добутах количката до колата й, разтоварих продуктите, върнах количката и си пожелахме приятни празници.

Тръгнах с покупките си напреко из паркинга, обърнах се назад да й помахам. Кирия Наталия се олюля до колата си, облегна се на нея като пияница и се свлече на асфалта. Онемях, но не се паникьосах, както се казва, затичах се обратно. Бе подвила краката си неестествено, очите изблещени, замряла, едва дишаше. Огледах се безпомощно, и да викам и да плача кой ще ми обърне внимание.

В сянката премигваше неоновата светлина на поликлиника.

Машинално бутнах вратата на колата й, заключена е, оставих торбичките с покупките ми до задната гума. Преметнах дамската й чанта през рамо, прихванах я под коленете, през гърба и криволичейки  между колите бях в поликлиниката. Обичайната суматоха там, носилка, пулс, дежурен екип и обяснения от мен

- Изведнъж се струполи, бяхме в супермаркета,... обръщам се и гледам паднала до колата, видях поликлиниката и съм тук...

Сериозна лекарка с посивяла коса ме слушаше, хванала я за ръката над палеца, светна с мини фенерче в очите й. Отново опипа пулса й, стетоскоп, кръвно,... някакви жици към апарат.

- Рязко са се доближили долна и горна  граница на кръвното й, вероятно стрес или силна емоция - говореше лекарката - Няма аритмия,... сестра инжекция,... пригответе системите с..., ще я стабилизираме, не се плашете. Госпожата каква ви е, приятелка ли,... трябва да внимавате, виждам че е  по-възрастна от вас, внимавайте.

Почервенях от срам,топли вълни ме поеха, мълчи и ще си  спасиш душата. Кимах , все едно разбирах какво ми казваше лекарката.

Мина час, два, три, срастнах се със скамейката в коридора и вторачен в затворената врата, зад която бе мадам Натали.

Уж гледах, а не виждах нищо.

- Господине, кирие, добре ли сте и вие - ме сепна гласът на лекарката - Приятелката  ви се стабилизира, необхдимо е  да сте около нея, трябва да пие хладка вода, червено вино по възможност и да сте мил с нея...Ето визитката ми, при необходимост  звънете, в торбичка сме сложили някои женски атрибути, сутиена й, да не я притиска, Не й давайте да шофира поне 2-3 дни.

Подхванах Натали, по-точно я прегърнах и към колата й. Даже никой не е проявил интерес към торбичките ми с продукти до задната гума.

Нагласих я, закопчах колана, торбичките сложих в колата, и сега какво...

- Госпожо, лекарката каза, че трябва да съм около вас, най-добре е да идем у нас, знам къде какво има, а ви е нужно спокойствие и грижа

Говорех  и не осъзнавах какво върша, а тя ме гледаше със стъклени очи и безизразно лице, без да отрони и дума.

В къщи приготвих липов чай, бурканчета с мед и тахън, помогнах да хапне по лъжичка и пийне глътка-две от чая. Сложих  в леглото  ми с дрехите, само свалих обувките и чорапи, загърнах я с одеалото. Гледаше ме отново с някакъв мътен поглед, после задряма и заспа.

През чантата й се чуваше звън на мобилния й. Само дъщеря й е. Ако е тя би следвало да позвъни и на мен, така й стана.

- Как си Пиер,, звъня на мама, но не се обажда - приятното гласче на Матилда

- О, здравейте, как сте госпожице,...ами тя замина с приятелки, нали са празници няколко дни, вероятно е забравила телефона в къщи. Дочух, че говореха за Метцово, горе в планината

- А ти как си Пиер, ще си пътуваш ли за България

- Нее, тук съм, даже правя планове да ходя до Делфи или Хания

- Добре, радвам се, ако се чуете с мама, може да ми се обади, чао

            На бледата светлина в стаята лицето на мадам Натали изглеждаше безчувствено, капчици пот по челото говореха, че е жива. Едната й ръка отпусната отвън  по завивката, другата скрита под нея. Попих потта й с марля, попипах челото й, топло. Жива е . Въздъхнах облекчено, Такава жизнена жена а сега лежи безпомощна.

'' Трябва да пие течности, може и червено вино '' спомних си думите на лекарката, ''  И тя е по-възрастна от вас, трябва да внимавате...''

Погледнах отново в стаята как е. Ужас, едната й ръка беше с кървави пръсти, от къде пък се е взела тази кръв.

Бях на сантиметри да блокирам и да набера поликлиниката. Натали се размърда, изпъшка, нещо несвързано заговори.

Лекичко повдигнах завивката, панталоните й бяха обагрени тук-там с кръв. Тази й удари инджекция, какво ли си е мислила, предизвикала е месечен цикъл . ''Трябва да внимавате...''

Взех голяма и малка хавлии, разбира се че е неудобно, млад мъж да човърка жена в цикъл.

Свалих изцапаните панталони, проврях голямата хавлия под нея, сгънах на две малката и я сложих в междукрачието й, бавничко надянах отгоре мои по-широки боксерки. Готова е. Завивката отгоре. Накиснах панталона с вода и препарат. С  кърпички почистих пръстите на ръката й и прилежно я сложих покрай тялото й.

Приседнах до отворената врата, даже и не проумявах какво се бе случило, и съм позадрямал на стола.

Сепнах се тъкмо навреме. Натали бе излязла от летаргията си и неспокойно се оглеждаше.

- Кирия Наталия, добре ли сте, Петро, Пиер съм - тихичко  прошепнах - Починахте ли си, не се безпокойте, у нас сме.

- Петроо - въпросително попита - Какво правя тук, как съм попаднала у вас,...ще ми обясниш ли.

- Да, да, само не се вълнувайте и не се страхувайте от нищо

- Петро не може да бъде...- възкликна тя пипайки с ръка под завивката и притвори очи срамежливо

- Бяхме в супермаркета, разделихме се на паркинга, видях че сте припаднала, и ви  пренесох до близката поликлиника, там казаха, че границите на кръвното ви налягане били много близки, сложиха ви система, инджекция, прекарахте там три часа. Лекарката каза да не ви оставям без надзор и ако има нещо да й се обадя. Видях кръв по пръстите на ръката ви, не съм медицинско лице, но се досетих и излезе вярно. Само свалих панталоните, под вас има  хавлия, а между краката малка хавлия,а отгоре мои боксерки...Не съм ви свалял бикините и не съм надничал вътре. Това е.

Тя мълчеше и гледаше втренчено тавана.Ръката й проверяваше истиността на думите ми. Изведнъж се разхлипа и избухна в плач.

- О не, не кирия Наталия, лекарката каза да не се вълнувате заради кръвното.

- Добре съм Петро, просто съм имала късмет, че  си бил  наблизо, мога ли да ида до банята да се приведа малко в ред.

- Момент така, топла вода има, ще донеса чисти хавлии, тениска, боксерки, чорапи, ще се справите. Аз ще съм в кухнята да приготвя нещо за хапване. Да не забравя, от болницата дадоха торбичка в женски атрубути и Матилда се обади, казах й че  сте с приятелки на Метцово за няколко дни - на един дъх изговорих всичко това.

Тя ме гледаше и слушаше, както се казва в съня си, гледаше и не вярваше на ушите си. И докато тя беше в банята, смених завивки, калъфки, приготвих и  всичко по тоалета й.

Колко му е да спретна и ергенско меню,  яйца на очи,  яйца с бекон, яйца с кашкавал, салата домати със зехтин и сирене, чаши за вино и бутилката червено вино, и всичко това на чиста бяла покривка.

Даже и без грим бузките й почервеняха, беше земна. Не чувстваше неудобство, че все още едрите й стегнати гърди бяха  свободни в тениската ми, или хавлията между краката й и боксерките ми, прикриващи неразполужението й.

- Знаеш ли - минах фамилиарно на ти - Лекарката каза, че е желателно чашка-две червено вино, а от мене лъжица мед и тахън, сутрин и обед на гладно, защото вечер има червено вино.

Смеех се над щуротиите си за да я разведря.

- Знаеш ли какво - промълви тя неочаквано - Не съм пила толкова или зашеметена от виното, искам да спим заедно в едно легло.

Преглътнах мъчително, все пак тя ми дава хляба, или ако ме изпитва колко ми са ангелите и се разкряка като патка на пазар, и... сбогом Гергино, язък за панаира.

Мълчанието ще го приема за съгласие. Как може да се срамувам от нещо, което прави хората щастливи. И няма по-желано нещо от жена , която те желае. А ако е било на шега, мога да се извиня, че съм го изтълкувал погрешно.

Леглото ни се стори голямо като борцов тепих. Лежахме на разстояние, почувствах плахо допиране на пръсти в дланта си. Улових ги.

Другата й ръка също прояви кураж и се провря под тениската ми , галеща гърдите ми. Сложих ръка под главата й и нежно я придърпах към себе си. Дишахме едва-едва, дали чакахме и искахме нещо по друго, освен приятелско, нежно докосване. 

              Допрях устни до челото й, придърпах я още по-близо . Не се съпротивляваше, но не се й отдалечаваше.

              Усетих равномерното й дишане. Миличката ми Натали, тя бе заспала, кротка и нежна...

следва продължение....