Спешно по емигрантския въпрос
Вече е ясно на всички, че в условията на пандемията имаме извънредна ситуация не само у нас, но и в целия свят. По принуда са нарушени правата и свободите на гражданите гарантирани иначе от конституцията и плурализма в ЕС. На фона на всичко това не можем да останем безучастни към въпроса за емиграцията. През последните 2 седмици, по официални данни, в България се завърнаха около 200000 български граждани, а само през последния ден техният брой достигна числото 30000. Тези огромни маси от хора могат да извършат внос на зараза с КОВИД 19 на постоянно пребиваващите у нас и с нищо невиновни български граждани. Гурбетчиите си мислят, че всичко им е позволено. Могат да напускат когато си поискат страната си и пак, когато стане напечено за тях да се завръщат в нея. Така беше досега в рамките на либералното законодателство на ЕС. Но крайно време е, когато сме пред заплахата от въвеждане на военно положение, да се промени спешно българското законодателство по отношение на емиграционната политика. В условията на едно извънредно положение това е особено належащо да бъде сторено незабавно. Над всичко трябва да стои здравето на хората. Това е задача №1. Тези безотговорни емигранти, които като плъхове напускаха страната си, сякаш тя за тях бе потъващ кораб, а сега пак като плъхове бързат да се завърнат в нея, защото внезапно се озоваха на палубата на други потъващи кораби, следва да бъдат поставени веднъж завинаги на местата им. В това отношение считам за целесъобразно НС да гласува спешно закон, който да лимитира пътуванията им обратно за чужбина за срок от 10 години. Удрят им по един черен печат и повече не могат да се разхождат напред назад и да сеят зараза. Имам предвид онези граждани, които са отсъствали от страната за срок повече от година и половина, а не тези които пътуват предвид служебното си положение, или са в командировка, както и на краткотрайни екскурзии. Сега е моментът да се въведе стриктна регулация за тези безотговорни хора. В Северна България, а и не само там, има много пустеещи земи. Онези от завръщащите се, които нямат домове, а живеят под наем и ще нахлуят в столицата на РБ и в други големи областни градове, подобно арабски емигранти в ЕС, нека да бъдат настанени в Северна България и на други пустеещи места и принудително заставени да обработват земите там, произвеждайки селскостопанска продукция. Както умеят да вършат същата тази дейност по английските поляни, така ще я вършат и тук. И без това селското ни стопанство е в криза. Ето я потенциалната работна ръка за ренесанса на българското село. При това в обилие. След 10 години ефективно положен селскостопански труд, ако желаят нека пак да хванат пътя за навън. Но не изключвам възможността тук да им хареса и да останат завинаги, както навремето са останали първите преселници в Америка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
