vega666 (Младен Мисана)
1672 14304
8 янв. 2019 г., 02:32

Спомен от подземието 

  Проза
1236 11 11
1 мин за четене

      Спомените. Ах, спомените!

Колчем употребиш някой от тях за нещо съществено и той губи силата си. А после паметта го отхвърля, както самката отхвърля най-слабото от котилото. Но онези - свидните - те ни топлят в студените зимни нощи, когато дървата в камината отдавна са изгорели и сивкавобялата им пепел е безжизнено притихнала. В един такъв спомен тя се върна назад в миналото. Беше момиче, което загуби най-свидното върху купчина въглища в тайнствената изба на старата къща. Две покрити с чер въглищен прах млади тела се триеха до полуда и четири очи трепетно светеха на фона на пробляскващи в мрака зъби. Пъшкания и стенания на сладост. Един вик, възвестил хепиендът на нагнетената емоция остана в дългите и тесни коридори на паметта й и я примамваше да се връща назад отново и отново, и да слиза по стъпалата, за да надниква през времето в този съдбовен за нея миг от детството й. Беше вече зряла и омъжена жена с подреден живот, семейство и деца. Към всичко това се добавяше и един благонадежден съпруг. Мечтите й най-после се сбъднаха. Всичко беше разграфено точно и с най-висша прецизност. Стерилно пространство, в което щеше да прекара остатъка от живота си - смислено и целомъдрено - точно както я бяха учили. Децата й щяха да пораснат и да се задомят, а тя да остарее до съпруга си като катедрала. Да мине през сребърна и през златна сватба. Да се радва на внуци. И накрая да палят свещички за нея. Бляскава перспектива на един достоен за завиждане живот.

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Всичко що е минало през живота ни е спомен. За едни с умиление си спомняме, за други не толкова, но всички те правят нашият живот! Не можем ги отхвърли.
  • Може би затова такъв прашасал спомен от миналото е толкова привлекателен и скъп, защото сме могли да се противопоставим на общоприетите норми, за да изразим себе си, такива каквито сме искали да бъдем в онзи момент...
    Определено вълнуваш читателя, както с темата, така и със стилът си на писане.
    Поздравления!!!
  • Живот между тръпката на спомена и скуката на бляскавата перспектива. Харесах!
  • Хареса ми!Поздравления, Младене!
  • Тези спомени за луди, луди моменти могат да внесат вълнуващи нотки в един обикновен, подреден, стерилен, целомъдрен и т.н. живот. Поздравления, хубав разказ!
  • Да викаш спомен е като да възкресяваш мъртвец - никога не се получава. И точно затова страдаме много, когато даже лекичко ги раровим!
  • Защо ли спомените от нашето ''подземие'' често се оказват най-трайни!
    Кратко, но толкова образно и въздействащо си представил цял един живот...
    Поздрав, Младене!
  • И слава Богу, че понякога ги записваме! И спомените ни се превръщат във факти, които остават и след нас.Но единствената причина за да останат,е нещо което е задължително-да бъдат привлекателно написани, защото дори и да са загубили качествата и предимствата на истината,те остават!Или като шедьоври от един живот, или словесна смет.
    Но както знаем, човешкото в човека преобладава със спомени. И някой току реши, че ги запише и събере в мемоари, подлага на съмнение целия си живот, защото в последните години на соца беше модерно да бъдат издавани много партизански спомени за безброй подвизи и планини от героизъм, които днес изглеждат като детски приказки за ламята и тримата братя,от което се разбра накрая, че няма никаква златна ябълка.И такива спомени са скелети в нашите очи днес, защото фактите се оказаха съвсем не тъй романтични, както ги мечтаеха поетите...
    Мисана,от спомен на спомен,стигнах до извода за писането въобще,но всеки носи сам кръста си!
  • От "подземието на спомените" можем да извадим различни прашасали спомени в даден момент от своето съществуване. Дали това ще е хубав и стопляш спомен или такъв, който ни дава подтик да живеем по-добре е това, което ни прави и хора и мечтатели.
  • От "подземието на спомените" можем да извадим различни прашасали спомени в даден момент от своето съществуване. Дали това ще е хубав и стопляш спомен или такъв, който ни дава подтик да живеем по-добре е това, което ни прави и хора и мечтатели. Както винаги, пишеш запомнящо.
  • Противопоставянето при теб е толкова естествено нелогично, че зачудва читателя с онази острота на невидима абсурдност и ненатрапващо се налага... Умееш, Младене да разказваш!
Предложения
: ??:??