спомен за Рай...
Там някъде далече е моят малък рай... Простичък, но красив, аз го пазя дълбоко в душата си! И ще го запазя все така жив, докато ме има...
Гледах облаците - бели, като разстелената сутрин върху възглавницата коса на моята старица... Разресвах тези коси, милвах ги... Докато небето съвсем просветля... Там то винаги е топло синьо, за да ми спомня очите й - винаги, винаги слънчеви!
Протегнах ръка, потърсих нейната - но ме заболя! Раниха ме розите, които бях засадила за нейната душа...
Сънувах ли - не помня!... Само знам, че още ми е топло!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Неделина Кабаиванова Все права защищены
