1 авг. 2008 г., 23:47

спомен за Рай... 

  Проза
782 0 2
 

Там някъде далече е моят малък рай... Простичък, но красив, аз го пазя дълбоко в душата си! И ще го запазя все така жив, докато ме има...

Гледах облаците - бели, като разстелената сутрин  върху възглавницата коса на моята старица...  Разресвах тези коси, милвах ги... Докато небето съвсем просветля... Там то  винаги е топло синьо, за да ми спомня очите й - винаги, винаги слънчеви!

Протегнах ръка, потърсих нейната - но ме заболя! Раниха ме розите, които бях засадила  за нейната душа...

Сънувах ли - не помня!... Само знам, че още ми е топло!

 

 

 

 

 

 

 

© Неделина Кабаиванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • спомен за Рай си е...красив и топъл...син като нечии очи...
    с обич, Неделина...прекрасен лиричен текст...докосна ме с нежност...
  • "Там то винаги е топло синьо, за да ми спомня очите й"
    ---------------------------------------------------------------
    Нежно и красиво. Браво! Комплименти!
Предложения
: ??:??