спомен за Рай...
Там някъде далече е моят малък рай... Простичък, но красив, аз го пазя дълбоко в душата си! И ще го запазя все така жив, докато ме има...
Гледах облаците - бели, като разстелената сутрин върху възглавницата коса на моята старица... Разресвах тези коси, милвах ги... Докато небето съвсем просветля... Там то винаги е топло синьо, за да ми спомня очите й - винаги, винаги слънчеви!
Протегнах ръка, потърсих нейната - но ме заболя! Раниха ме розите, които бях засадила за нейната душа...
Сънувах ли - не помня!... Само знам, че още ми е топло!
© Неделина Кабаиванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"Там то винаги е топло синьо, за да ми спомня очите й"
---------------------------------------------------------------
Нежно и красиво. Браво! Комплименти!
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
с обич, Неделина...прекрасен лиричен текст...докосна ме с нежност...