Aug 1, 2008, 11:47 PM

спомен за Рай...

  Prose
1K 0 2
 

Там някъде далече е моят малък рай... Простичък, но красив, аз го пазя дълбоко в душата си! И ще го запазя все така жив, докато ме има...

Гледах облаците - бели, като разстелената сутрин  върху възглавницата коса на моята старица...  Разресвах тези коси, милвах ги... Докато небето съвсем просветля... Там то  винаги е топло синьо, за да ми спомня очите й - винаги, винаги слънчеви!

Протегнах ръка, потърсих нейната - но ме заболя! Раниха ме розите, които бях засадила  за нейната душа...

Сънувах ли - не помня!... Само знам, че още ми е топло!

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неделина Кабаиванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • спомен за Рай си е...красив и топъл...син като нечии очи...
    с обич, Неделина...прекрасен лиричен текст...докосна ме с нежност...
  • "Там то винаги е топло синьо, за да ми спомня очите й"
    ---------------------------------------------------------------
    Нежно и красиво. Браво! Комплименти!

Editor's choice

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...