Свита в ъгъла едва си поемаше дъх, докато сълзите се стичаха по очите й, а спомените нахлуваха болезнено в главата й. Толкова много време беше минало откакто се бяха разделили, но тя все още го обичаше.
Беше наистина невероятен. Беше влюбена в него от 3 години. Той най-накрая я забеляза, заобича я, но я забрави твърде бързо... Колко беше 1 месец? За него беше просто поредната, с която беше ходил, на която се беше вричал в любов и една от многото, чието сърце беше разбивал.
Едва дишаща, тя си спомняше колко хубави моменти бяха изживели заедно, колко усмивки, прегръдки и целувки...
Но тя не беше за него, не беше за никого... Тя самата знаеше, че е различна. Понякога не можеше да изрази чувствата си. Обичаше го, той беше постоянно в мислите й, но никога не предприе нищо сама. Човек можеше да си помисли, че е твърде голяма „бунтарка", но в съзнанието си беше просто неориентирано, незнаещо момиче. Хората можеха да я въртят на пръста си, стига да знаеха как, а не беше трудно да разберат.
Той ...