23 дек. 2011 г., 11:39

Спомени от детството - пета част

671 0 0
1 мин за четене

    Аз не помня войната. Баща ми е бил на фронта през  есента на 1944 г. По време на

Втората световна война, която е отечествена за СССР, са създадени прекрасни песни за нея, за трудностите на фронтовото ежедневие.  И в България стават популярни много от тях. Майка ми ме е приспивала, пеейки ми една от тях: "Тъмна нощ". Като по-голяма вече ми е казвала, че докато не ми я изпее, не съм искала да заспя. Все  съм повтаряла - тъмната нощ, тъмната нощ!  След години научих, че я изпълнява известният тогава певец и актьор Марк Бернес, играл във филма за войната "Двамата бойци". Той е изпял и песните "Хотят ли русские войны", "Я люблю тебя, жизнь",  "Песенка фронтового шофера","Любимый город" и много други. Играл е в 50 филма и няколко месеца преди смъртта си записва последната си песен "Журавли".

     След края на войната баща ми започва да следва стоматология. Тогава на бившите фронтоваци  позволяват да запишат направо втори семестър. Не му е било лесно да

учи, като се има предвид, че е бил на 31 г, когато започва, а повечето му колеги са завършили току-що гимназия. Аз си спомням, че той си идваше от София  през ваканциите, почти всеки ден майка пишеше писма и ние получавахме от него.  Живеем  близо до гарата и често ходехме там да пуснем писмо. Тогава на локомотивите имаше пощенска кутия. Чакахме влака за София и майка ме повдигаше, за да мога да пусна писмото. Татко завърши следването в годината, когато аз завърших първи клас.  Той получи назначение в град Т. на Дунав и заминахме   цялото семейство. Това е друг период от живота ни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Т Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...