Спомняме ли си онези дни от нашето детство, в които бяхме толкова безгрижни и невинни малки деца, честни, с лъчезарни лица? Спомняме ли си всеки миг, който
сме прекарали в игри по тъмните улици в нощта, под звездното небе?
Когато сме били малки, не сме осъзнавали така живота, както сега. Тогава светът е бил това, което сме слушали в приказките за лека нощ. В разказите, които са ни
чели родителите ни за вълшебните страни, за магията. Там краят винаги е щастлив. Там доброто винаги побеждава. По-късно и постепенно започваме да осъзнаваме някои неща. С първия път, когато плачем, защото играчката, която искаме толкова силно, не ни бъде подарена от мама и тате, обяснявайки ни, че не са имали парична възможност. Но тогава сме малки и роним сълзи, и крещим, и се сърдим, без да разбираме, че това причинява болка на родителите ни. И тяхното сърце се къса, когато детето им плаче. И тяхното сърце се къса от това, че животът им не е като в историите в приказките, които са слушали като малки.
След в ...