27 янв. 2014 г., 18:58

Спор

787 0 2

СПОР

 

 Живеехме в Стара  Загора. Двамата ми сина бяха малки, е, не съвсем. Бяха ученици и имаха някакви познания по география - поне за родните си градове. Големият ми син беше студентско бебе и роден в Пловдив, малкият син си беше старозагорец.

  Един ден чух двамата братя да спорят.  Баткото казваше:

- В Пловдив има това, и това, и това.

 По-малкият му брат отговаряше:

- В Стара Загора има това, и това, и това.

 Изреждаха се фабрики, заводи, училища, институти, опера, театър...

 Спорът се разгорещи и не можеше да се намери решение. Тук има това, а тук има онова...

 Накрая  малкият ми син се ядоса и извика на брат си:

- Добре де, като Пловдив е по-хубав град, защо си дошъл да живееш тук?! Живей си в Пловдив!

 След тези негови думи спорът бе прекратен и вкъщи отново се възцари мир.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Келешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Елена! Когато стигнеш осемдесетте, и погледнеж назад искаш да видиш хубави спомени, а най мили, най- скъпи са тези, свързани с деца, внуци, правнуци.Ние учим децата, но има и много какво да научим от тях.
  • Мили, свидни спомени...
    Децата са уникални и са дар Божи. Щастливи са тези, които са го осъзнали и са се наслаждавали на всеки миг с тях.
    Децата правят от хората Човеци.
    Благодаря ти за настроението!

Выбор редактора

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...