anka-dimitrova (Анка Келешева)
346 458
27.01.2014 г., 18:58 ч.

Спор 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
595 0 2

СПОР

 

 Живеехме в Стара  Загора. Двамата ми сина бяха малки, е, не съвсем. Бяха ученици и имаха някакви познания по география - поне за родните си градове. Големият ми син беше студентско бебе и роден в Пловдив, малкият син си беше старозагорец.

  Един ден чух двамата братя да спорят.  Баткото казваше:

- В Пловдив има това, и това, и това.

 По-малкият му брат отговаряше:

- В Стара Загора има това, и това, и това.

 Изреждаха се фабрики, заводи, училища, институти, опера, театър...

 Спорът се разгорещи и не можеше да се намери решение. Тук има това, а тук има онова...

 Накрая  малкият ми син се ядоса и извика на брат си:

- Добре де, като Пловдив е по-хубав град, защо си дошъл да живееш тук?! Живей си в Пловдив!

 След тези негови думи спорът бе прекратен и вкъщи отново се възцари мир.

© Анка Келешева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Елена! Когато стигнеш осемдесетте, и погледнеж назад искаш да видиш хубави спомени, а най мили, най- скъпи са тези, свързани с деца, внуци, правнуци.Ние учим децата, но има и много какво да научим от тях.
  • Мили, свидни спомени...
    Децата са уникални и са дар Божи. Щастливи са тези, които са го осъзнали и са се наслаждавали на всеки миг с тях.
    Децата правят от хората Човеци.
    Благодаря ти за настроението!
Предложения
: ??:??