Гар Ван се събуди от усещането за нещо много неприятно, сбърчи нос и гледайки тавана се намръщи - много мразеше да става така, особено по това време. Беше гладна, тъй че отиде в кухнята и си направи сандвич, за да залъже глада си. Обаче докато си наливаше чаша сок зад гърба й се стрелна сива светкавица, която грабна със зъби закуската й от чинията, след което също толкова бързо Плъх Чо се втурна обратно... Но беше хванат още във въздуха насред скока му.
- Нали знаеш, че това е моят сандвич? - скръцна му със зъби Гар Ван и си взе обратно закуската.
- Мън мън мън - виновно замънка Чо, докато се мъчеше да се освободи.
- Как не те е срам да се опитваш да ми го отмъкнеш?! - продължи да го гълчи тя.
- Мън мън мън - продължи да мънка Плъх Чо още по-виновно.
- Ето, заповядай, вземи го - каза неочаквано Гар Ван и връчвайки му сандвича пита - Искаш ли да ти сипя сок?
- Ъ?! - учуди се Чо - Защо въобще трябваше да ме хващаш, като пак ми даде сандвича?!
- Ако го откраднеш, си крадец, но ако ти го подаря - тогава си приятел - каза тя и докато си правеше нов сандвич попита - Все пак не разбрах дали искаш сок или не.
- От какво е сокът? - окопити се Плъх Чо.
- Доматен - осведоми го Гар Ван.
- Сипи ми - каза той и се облиза доволно.