Среща

   Слизам от автобуса. Спущам се в подлеза и там, край продавача на лотарийни билети, срещам... Светослав. Удари ме позната отколешна тръпка, залитнах, но се овладях.

- Светльо, здравей!

   Гласът ми пресъхва, не знам къде да дяна ръцете си.

- О, Петя, ти ли си? Не те познах, знаеш...

   Мъжът е висок, плещест, но лицето му изразява тревога и притеснение.

- Ние сме още в предисторията, нашият живот, знаеш... Една торба цимент не мога да намеря... бял цимент.

   "Ей сега ще ме погледне с оня хубав поглед, ей сега - задъхва се сърцето ми. Какво бях за него преди години? Какво беше той за мене?... Не, не може да не си припомни, да не съжали..."

- И бели плочки. Мама му стара, като че ли в земята потънаха... Искам банята да е с бели плочки. Стерилна работа. Чистота. Ама де ги, а? Нийде ги няма! Трябват връзки...

   "Изключено е да ме погледне с оня нежен поглед... Боже, очите му бягат! Аз за него съм една позната, на която може да се оплаче... А там, в оная триъгълна градинка, до брезата... Как ме чакаше? Видя ли те, усещам, че живея- грабваше ме в прегръдките си. Ти си слънцето на моя живот, светлината, която кара дърветата да цъфтят."

- Ама и жената е една: искам специални мебели, вика, поръчка. Резбована маса, елепсовидна и столовете да бъдат малко старинни. Романтични такива... Върти ме на шиш, Петя!

   "Никога не му говорих за мебели и плочки... Любовта беше нашият уютен дом. Забрави ли?"

- Отгоре на всичко и таванът капе. Новият апартамент де. Истински капкомер -  кап, кап, кап, сякаш ми отброява колко ми остава да живея... Чакам комисия да дойде. Трябва да запуша течовете...

   "Не, това е невъзможно... Какво съм аз за него? Той се е променил... Как може да ми говори за ядовете си, когато всяка наша среща преди беше незабравим празник... Да вървя! Не мога да го слушам... Не, това не е Светослав, който ме убеждаваше под извития блед сърп на луната: искаш ли да те принеса на ей оная лодка? Затвори очи и след миг, двамата ще стъпим в нея. И целият свят ще се залюлее. Виж златния гвоздей на звездите! На тях ще закачим, ще завържем нашата лодка, с която ще се напътуваме..."

- Освен това налягането на водата е слабо и бойлерът в банята не може да загрее, понеже е без налягане. Щом няма налягане, няма вода и във водосъдържателя. Нека ги подхванат тия синковци, дето ти вземат парите, бутат брак в ръцете...

   Аз тръгвам. Светослав се обръща и ме гледа учудено.

- Петя, чакай да ти кажа още нещо... Защо бързаш?

   Не се обръщам. Стъпките ми чукат по големите старинни камъни, по калдаръма, по който са ходили гордите римлянки. Ходили са и са чакали своите кръстоносци, да се завърнат от поход.

   Чакали са...