Уроци по вяра - Катехизис за деца и възрастни

посвещение -  на сина на бившата ми  съпруга

"Синовете ни утре ще питат – от Голгота ли почва светът..."

(Камен Николов – варненски поет)

Сине, мен не ме бива много във възпитанието. Ти сам вчера ми сподели в "минутка на откровение":

- Когато те срещнахме с мама, крепеше върху челото си чаша вино, пееше някаква странна песен за "студена вода, в която си смятал да се удавиш", "високо дърво, на което ще се бесиш", "румено вино, с което ще се опиваш" или всичко едновременно, освен ако не намериш "хубава мома, за която да се ожениш". Пък няколко жени те гледаха по особен начин и неестествено се смееха... Изобщо не подозирах какъв прекрасен баща си!

... Минал съм аз покрай "прекрасните бащи"...

Знаеш ли, възхищението, с което ме заливаш всеки ден, е незаслужен подарък. Ти си горд, че баща ти може да пребие всекиго. Аз се усмихвам и съм леко притеснен от мисълта, че някой ден ще пораснеш и ще се учудиш колко малко хора мога всъщност да набия... Дали и тогава ще ме обичаш? Ще ме обичаш, надявам се, защото ще се постарая... Приемам с радост любовта ти, защото няма нищо по-красиво от детските подаръци.

Та нали и Ти Самият си подарък от Нея за мен...

"А Иисус... взе едно дете и го изправи до Себе Си, и рече им: който приеме това дете в Мое име, Мене приема" (Лука 9: 47,48).

Светата Богородица (Майката на всички майки), Която най-малко от всички светии призовавах, ми подари теб, за да науча два безценни урока:

Има нещо по-хубаво даже и от това да бъдем Двама – съвършената Любов между Тримата. Любовта не е Чувство, нито Принцип, нито Подвиг... Макар и всичко това да съдържа в себе си, тя е най-вече Дар Божий.

Варна, Гергьовден, 2007-ма, навечерието...

Когато майка ти дойде да търси икони за реставриране в нашия храм, аз вече бях забравил за твоето съществуване. Тя влезе с две други невзрачни жени, разцъфнала помежду им като неочаквано зимно цвете и напълни двора с усмивката си. Бях по потник и работни дочени панталони, целия оплескан със засъхнал бетон.

- Здравей. Как си?

- Чувствам се великолепно – излъгах по навик, а крайчетата на устата ми издайнически висяха надолу.

Сетне реших да бъда малко по-искрен:

- А ти ще ми кажеш ли откъде се познаваме?

- Ха! Нима не помниш, че преди Коледа се заговорихме в двора на храм "Св. Архангел Михаил" и те поканих да пеем заедно на енорийското празненство. Защо не дойде тогава??...

… Да. Спомних си. Отивах да слушам беседа в Духовно-просветния център и преди да вляза в сградата, я видях. Косата ù разчорлена, концентрирана - устните, събрани като за целувка, надвесена над олтарна икона, два пъти по-голяма от нея, наоколо разпилени тубички с бои, краката разтворени – делово, по мъжки. Забравих за всичко останало, говорихме, докато не се здрачи и минаващите мои приятели успяха да ме подберат нанякъде…

Поканих я на Светата Литургия. Това едно от нашите момчета (Дойчин от Стара Загора) нарече "християнски номерца"…


Варна, Гергьовден 2007-ма, празненството след Празничната Литургия...

Двамата влязохте в двора на аспаруховския храм. Ти подскачаше край нея и както винаги, мрънкаше за сладолед.

- Слушай – казах ти тогава, – заклахме около седем агнета и изпекохме петстотин и петдесет кюфтета за празненството днес, приготвили сме планини от шоколад и ще се леят реки от кока-кола.

Това явно те впечатли, така че, прояви инициативност и завидни умения – успя да отвлечеш бутилка уиски "Блек Рам" изпод носа на отец Георги Фотакиев и цели две печени пилета в неравна битка с бабешката курбанджийска мафия.

....................................................................................

Той виси на Дървото... Край с претенциите Му...

Докато им беше Непознат, Го дебнеха и проучваха, търсеха Му колая: "Яде и пие с блудници и престъпници... Може би е един от тях, но се прикрива зад пламенни проповеди", "Бунтува народа – цар ли иска да бъде?!", "Какъв лечител е този – баща му знаем, майка му и братята му са сред нас. Защо не излекува първо себе си, мизерникът неден"; "Ха, че той къща въобще има ли?..."

Жужат сега и злорадстват: "Като ти предлагахме да се възцариш, защо не го направи. Въстание щяхме да финансираме (днес тези неща са популярни) – да впишем разходите в категория "риск" и да те пратим с твоята банда лунатици или на трона, или по дяволите..."

"... От небосклона, с безшумния дъжд, падат звездите...

А ни говореха: „Нужна е висота, себе си ще утвърдите!

Не, не жалете патрони!”

... Ето, качи се и втора звезда на ваш’те пагони..."

(Владимир Висоцки)

Синко, светът се срути под Кръста!

Що за идея – че ще умъртвиш Бога, заковавайки Го на някакво дърво?? Че така ще Го "накажеш", задето не ти е позволил да Го употребиш?!... Да, Кръстът е "концепцията–връх на светската мъдрост", венец на "човешката автономна мисъл". Голготското Дърво изразява по-радикална претенция дори от тази на Пирамидите и Сфинкса. Фараоните искали просто да увековечат себе си, бягайки от Господния съд, а римляните още повече се изхитрили – рекли да решат проблема с "духовния дискомфорт" из корен – да убият Самия Бог. Докато Го дебнели да се появи в света, провесвали по своите кръстове всички, които по някакъв начин обиждали със съществуването си Рим. – "И яви се на небето голяма поличба - жена, облечена в слънце; под нозете ù - месечината, а на главата ù - венец от дванайсет звезди; тя беше непразна и викаше от родилни болки, и се мъчеше да роди. Змеят застана пред жената, която щеше да ражда, та, кога роди, да изяде детето ù" (Апокалипсис 12:1-4). Така сродили тракийските принцове и палестинските дърводелци, но не в Живот на защитени римски граждани, чрез онзи сънуван имперски мир "pax Romana", а в Смърт, която и за скотовете била неестествена.

Но хайде сега с теб да се почудим на хорската суета, да поумуваме върху техните хитри концепции, защото, мъничък мой, човеците примират и скъпо плащат за чуждото внимание (нещо, което двамата с тебе даром получаваме). И, колкото да ти е странно, пари можем да изкараме, само додето ги наблюдаваме, недоумявайки:

"Между земята и небето – отхвърлен от човешкото общество, но също тъй и неприет от Бога. Всекиму чужд, никому ненужен". Тази присъда изрекли всички, гласно и негласно, като вдигнали поруганото Тяло Господне, закрепено с яки пирони да виси на грубия дървен кръст.

И Самият Христос бил привидно съгласен: "Боже мой, Боже мой! Защо си ме изоставил?!" Убийците видели нещо, което изглежда като отчаяние и се зарадвали. Другото нямали очи да видят – че оттук насетне никой няма да умира в истинско отчаяние – със "смъртта-раздяла".

"Свърши се с лудостта и на този... завеяния. Наивниците смятат, че "убиваме в краен случай", страхувайки се да не да направим от някого митичен мъченик. Напротив – убиваме, без стеснение, а митовете в народното съзнание сами моделираме"...

"Да. Свърши се", се съгласил отново и Господ, казвайки: "Отче, в Твоите ръце предавам Духа Си". Ала останали излъгани – свършило се само с онова, което били в състояние да усетят – триумфа на своя садизъм. Тепърва предстояло най-вълнуващото – да се втурне Той още по-надолу, в недрата на ада и да взриви царството на дявола в самата му основа – ужаса на отчуждението. Слязъл в „дълбините на земята”, за да възведе оттам всички, които дяволът, в глупостта си, ловко унищожавал. Глупост, защото така ги сродявал с Онзи, Чието убийство считал за венец на хитрата си стратегия. Но… дал на Бога право да Си ги изиска обратно!... Хитростта е умът на глупака...

"А началникът Берьозкин??... Само с нас бе "много смел".

В трибунала "наградиха го" – със разстрел за самострел"

(Владимир Висоцки, "Всички са на фронта")
..............................................................................

Вуйчо ти каза на едно фамилно събиране "В Светото Писание пише, че "душата е в кръвта", затова обичам да давам кръв за преливане и да споделям душата си с някой друг". На Кръста Господ сподели битието Си с нас. Отвори ръцете, с които можеше успешно да Се предпази, остана гол и открит, в момент, когато всички Го съветваха да се защитава. Защото това беше единствения начин да ни приеме в Себе Си – нас с всичко наше, преодолявайки страховете ни със Своята дързост: "Сега е съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън. И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си. А това говореше, като даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре" (Йоан 12:31-33).

11.02.2008