Мър Мяу беше мислил и планирал как точно да действа в ситуация като тази:
- Как можа да направиш такова нещо?! - за пореден път недоумяващо нареждаше Ко Та Рак. - Кажи ми с каква глава мисли, преди да я свършиш тая?!
- С моята глава - напълно спокойно отговори малчуганът, а после почуквайки леко по главата си, добави: - Ей с тази, празната...
- Направо не мога да ти се начудя! - котакът явно бе влязъл в ритъм и глух за евентуални оправдания, каканижеше: - Има ли въобще нещо в тази твоя глава?!
- Но, чичо Ко - отново напълно спокойно каза котето. - Нали вече ти казах - празна е!
- Празна била! - намръщи се Ко Та Рак леко разфокусирано. - Празна...
Мър Мяу бе напълно наясно, че трябва да измисли нещо ново за следващия път, защото не вярваше този номер да мине пак.
На път за кръчмата на Хо Ко Та Рак засече Черната Пантера Ра, която явно бе със същата дестинация.
- Хей, Ко - веднага започна Ра, щом го видя. - Хайде да ме черпиш едно.
- Хъм - все още леко кисело заради идиотиите на Мър Мяу изхъмка котакът. - А по какъв случай?
- Как по какъв?! - учуди се пантерата. - Все пак е сряда.
- Сряда било! - измърмори под нос Ко. - Сряда...
Влизайки в кръчмата, завариха вътре Гар Ван и Но Щен Вълк, виждайки ги, Ко Та Рак си помисли:
"Ще взема и аз да изкрънкам някой от тях да ме черпи едно мляко с какао - и с леко кисела усмивка добави: - Все пак нали е сряда."
- Здравей, Ко - точно в този момент го поздрави сенчестата. - Заповядай това мляко с какао. Черпя те.
- Ааааа - с вик изхвърча от кръчмата Ко Та Рак.
- Хъм - изхъмка Но Щен Вълк, след като виковете на котака заглъхнаха в далечината. - Какво ли му стана, даже не си изпи какаото?!
- Сигурно е от жегата - предположи Черната Пантера. - Все пак е сряда.
- Претоварва се в последно време - каза Гар Ван, а после учудено се понамръщи: - И какво като е сряда?!
- Ми, някой трябва да ме черпи едно по този случай - отвърна Ра.
- По кой случай? - не разбра вълкът.
- По случай сряда - осветли го пантерата.
- Ахааа - проточи Но Щен Вълк. - По този случай значи. Хвани Ко, той се връзва на подобни неща...
© Стоян Вихронрав Все права защищены