Искам да ви разкажа една история.

В началото на март отидох на гости при мои приятели. Не бяхме се виждали няколко години и много се зарадваха, когато им се обадих.

Пристигнах в техния град в ранния следобед. Посрещнаха ме хората, оставихме колата и багажа в единия от тях и понеже беше още рано, решихме да се поразходим. Вървехме по улицата, разказвахме си кой с какво се занимава и понеже времето още беше студено, влязохме в едно заведение. Поръчахме си по кафе и продължихме със разказите си. От дума на дума преминахме от настоящето в миналото. Бяхме работили заедно в чужбина и имахме много спомени. Та почнахме с тях, а с тях минахме и на по-сериозни питиета.

С приятелите ми заедно бяхме „ воювали” на любовния фронт и разговорите, естествено се въртяха на тази тема. Като се прибави и нашето мъжко самохвалство е ясно колко са били украсени.

Обслужваше ни една сервитьорка, около 30 годишна, но на лицето с отпечатъка на доста бурен живот. Ние след всяка поредна чашка увеличавахме височината на гласовете си и бройката на жените, преминали през нас.

Тя надаваше ухо на разговора ни и весело отвръщаше на закачките ни.

Да, но след някое друго питие, ме удари хормона. Повиках сервитьорката и тихо на ухото и предложих да се срещнем. Получил съгласието и, аз помолих моите приятели да ми осигурят терен за няколко часа.  Коцето, единият, ми даде ключовете от апартамента си.

Излязох отвън и след малко Вяра, така се казваше сервитьорката, дойде. Подмиши ме и успокоявайки криволичещата ми походка, тръгнахме. Щом стигнахме в апартамента, без много думи се награбихме още от вратата. Все пак тя трябваше да се върне на работа.

Аз се разсъблякох по бързата процедура, по две-три неща наведнъж и застанах гол с гордо изправена мъжественост. Обаче Вяра си се събличаше бавничко, спокойно и някак си притеснено. Имало защо. Когато свали панталона си, отдолу се показаха едни кюлоти – розови с ластик в дорния край. Такива, където ги носеха бабите едно време.

При вида им, моят главен любовен орган би отбой. Наведе глава и край. Почервенях от срам. Тя видя реакцията ми, усмихна се и отидохме в спалнята. Започнахме с ласките отново. Вяра беше опитна жена и се зае да събужда заспалата ми мъжественост. Държах очите си затворени, защото всеки път щом ги отворех, пред тях изникваха розовите кюлоти. И съответно ставаше „ кльоп, наведени глави”.  Тогава станах, взех ги и ги мушнах под другите дрехи.

Върнах се обратно, а Вяра ми каза да легна по гръб. Легнах и затворих отново очи. Наслаждавах се на нежните и ласки. И заспах...

Да, заспах.

Не зная колко време съм спал, но се събудих от гласовете на приятелите ми от хола. На възглавницата, до главата ми имаше бележка от Вяра, която ми пишеше, че ще се радва на нова среща по късно...