Aug 9, 2006, 5:06 PM

Стани ми, стани... 

  Prose
1270 0 5

The work is not suitable for people under 18 years of age.

4 min reading
Искам да ви разкажа една история.
В началото на март отидох на гости при мои приятели. Не бяхме се виждали няколко години и много се зарадваха, когато им се обадих.
Пристигнах в техния град в ранния следобед. Посрещнаха ме хората, оставихме колата и багажа в единия от тях и понеже беше още рано, решихме да се поразходим. Вървехме по улицата, разказвахме си кой с какво се занимава и понеже времето още беше студено, влязохме в едно заведение. Поръчахме си по кафе и продължихме със разказите си. От дума на дума преминахме от настоящето в миналото. Бяхме работили заедно в чужбина и имахме много спомени. Та почнахме с тях, а с тях минахме и на по-сериозни питиета.
С приятелите ми заедно бяхме „ воювали” на любовния фронт и разговорите, естествено се въртяха на тази тема. Като се прибави и нашето мъжко самохвалство е ясно колко са били украсени.
Обслужваше ни една сервитьорка, около 30 годишна, но на лицето с отпечатъка на доста бурен живот. Ние след всяка поредна чашка увеличавахме височина ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Random works
: ??:??