Старата приятелка

  Прибираш се в къщи. Да в къщи, не у дома, а просто в къщи. Тук не е твоят дом, та ти си отишъл на хиляди километри, за да правиш кариера, и може би да изпълниш нечие желание или просто да задоволиш своето любопитство.

  Та прибираш се и какво правиш в пустия апартамент? Нищо не можеш да направиш нищо. Отпускаш се за около час да си починеш от тежкия делник и след това при теб нахлува тя, Самотата. Злокобна тишина навсякъде, независимо от включения телевизор, независимо от отворения прозорец, просто една злокобна, пропита в стените тишина, нейната тишина, на Самотата.

  Решаваш да я прогониш ставаш, отиваш до гардероба, протягаш се най-отгоре и сваляш потънали в прах куфар. Забърсваш го хубаво и грижливо, поставяш го на леглото и го отваряш. Вадиш своята единствена приятелка една стара измъчена китара, която си купи още на втората седмица откак пристигна. Сядаш на леглото хващаш я и проверяваш дали все още е настроена..

  Опъваш леко 6-та струна, след това отпускаш пета и така до края. Проверяваш дали всичко е наред с “Nothing Else Matters”. На средата решаваш, че е време да се отпуснеш и да посвириш,. Така както би го направил за Нея. Започваш лек допир, струните се редуват една след друга, нежния им звук прогонва самотата и изпълва стаята с Нейния глас, с Нейното присъствие. Затваряш очи и ето я, Тя е пред теб. Все така нежна, усмихната с онази загадъчната усмивка и гледаща те с красивите си очи.

Ръката ти се плъзга по грифа все едно че галиш косата И, сменяш акордите и сякаш Тя променя изражението си, пееш за Нея (въпреки, че си ужасен певец) и Тя ти се радва,  поемаш въздух и усещаш аромата и...

  Китарата пее така, както пееше тя... китарата стене така, както тя изричаше името ти...

  В този миг с нова страшна сила прозореца се отваря с трясък и Самотата нахлува отново в живота ти.

  Една самотна и тъжна сълза се отделя от бузата ти и пада върху старата ти приятелка „ДАННН” е звука, който се чува.

  Отваряш очи и ето те, прибрал се в къщи, седнал на леглото с най-добрата си приятелка в ръце и..... самотен.

  Прибираш я в куфара, качваш го отново на мястото му до следващия път, в който ще се сетиш за съществуването им.

  До следващия път...