Старчето и Съвпаденията Част 10

10 Част

Но когато поглеждам назад, за да продължа с обясненията, установявам, че нашата спътничка е заспала.

С Умников решаваме да не я притесняваме. Намаляваме музиката, минавайки в режим на тих шепотен диалог:

- Ммм… И Тъпчев та докъде бяхме стигнали?

- До това, как при общуването между двойниците по непонятен за мен начин Времето замръзвало в констаност. А пък разстоянието преминавало в състояние на относителност. Или двете заедно попадали в категориите на Сингулярност защото се превръщали в торсионно - танжерна Геодезична линия.

- Ами да! Така си е! В този случай не говорим за метри и километри от Евклидова равнина а за активната динамика на самия път разглеждан от къмто философията на Хилбертовото пространство. С две думи Тъпчев - фасулска му работа!

- Да беее… Фасулска му била работата. Дай тогава Умников щом е толкова фасулска работа да го караме ред по ред. Или бобче по бобче. Щото аз май малко се пообърках…

- Е де! И какво пак не ти е ясно?

- Геодезичната линия я знам от години. Но така и все не мога да си я представя!

- И що пък тъй?

- Щото как така не е права линия, пък е най-краткото разстояние между две точки.

- Ами не е права линия а състояние – с две думи Фасулска работа бе Тъпчев.

- Да бе да! Ама както ти казах Фасулът ми така и не увря, как всъщност изглежда.

- Повярвай. Не е от годините! От това, че ти е калпав фасуля е Тъпчев!

- И това сме го чували. Дай нещо ново! И ако може да е по същество!

- Добрее…! Като за Тъпчовци един от най-елементарните примери за онагледяването на Геодезичната линия, е светкавицата на мълнията.

- Тъй то! И що пък точно светкавица?

- Щото при нея към определения момент на появата и винаги имаме най-скоростния преход на импулсът, протичащ между облака и земята.

- Така! И?

- Не ми икай - ами помисли!

- За кое?

- Че светкавицата далеч не винаги е права линия – нали така?

- Така е! Но в случая ти ми говориш за най-скоростния път, а не за най-краткия!

- Добре де Тъпчев! Ти сега всъщност какво ме питаш?

- Е! Как какво? Ако преходът на мълнията не е права линия, то тогава този неин път, как така ще се покрива със смисловата същност на понятието при Геодезичната линия за най-краткото разстояние?

- Еее… Ама Тъпчееев… То в словосъчетанието „най-кратко разстояние“, описващо явлението Геодезичната линия си има и известна доза условност.

- Хайде сега ново двадесет! Изведнъж Геодезичната линия стана явление!

- Ми такова си е тя! Явление си е! И то природно!

- Да бе! Знаем, че не е народна приказка! Но траекторията и всъщност не е ли част от предмета на стереометрията?

- Ами не! Колко пъти да ти повтарям. Геодезичната линия е терминологична част от теорията на относителност на Айнщайн. А там разстоянието не е пътека, а състояние. И не е важно „колко е - като дължина“, а „как се държи – като поведение. С две думи, като цяло е по-близо до смисловата същност на „активно природно явление“ от колкото суховато стереометрично понятие или константна величина.

- А бее… Не си много убедителен! Щото не мога да си представя, как така един път може да има динамика на поведението?

- И защо пък да няма!?. Я помисли! Ако пътя е асфалтов си прав, че той е застинал в неподвижност. Но ако пътя е море океан, въздушен коридор или космическо трасе. Там вълните, въздушните ями, или космическите обекти, създаващи гравитационни аномалии те не са ли един вид динамика или поведение на самият път?

- Хубаво! Не ме обърквай допълнително! Поясни на по-човешки език за мълнията!

- Дадено! Да приемем, че челният заряд на една мълния е превозно средство. И то се е устремило от точка „А“ към точка „Б“. До тук нещо неясно?

- Не мамо!

- Така! Та значи това превозно средство е потеглило от точка А! След което ние установяваме,как същото е пристигнало в точка Б. Нещо неясно до тук!

- Не мамо!

- Така! Обачеее… Се оказва, че Въпросното возило вместо по права линия е преминало разстояние между точка А и Б по силно криволичещ път. Но пък с възможно най-малко разход. И то както гориво и амортизации, така и за най-кратко време…

- И какво от това - мамо? – прекъсвам го аз.

- Ами Тъпчев товато е че, когато имаме най-малък разход на гориво, най-малко амортизации и най-кратко време при един преход от точка А до точка Б то според теб размерът на разстоянието и бройката на криволичения ще имат ли значение?

- Еее Умников! Така представена ситуацията е много подвеждаща?

- Прав си Тъпчев! Подвеждащо е! Защото разстоянието си остава разстояние. Но ако при прехода разстоянието губи същностния си смисъла на величина за дължина, то реално погледнато не се ли превръща в чисто просто една крайно условна относителна стойност.

- Как, как? Я пак!

- Ами така! По принцип си има научно клише за времето „Time becomes emergent, not fundamental.“ Но това със същата сила може да бъде казано и за пространството „Space becomes emergent, not fundamental.“ Или на български казано при определени специфични условия, ако в уравнението S=Vt Времето “t” има проявление на абсолютна константа, то в този случай пътят/пространството се превръща в относителна величина.

- Да бе! И как така!?

- Ми така! И ние това даже вече го споменахме!

- Кое?! И кога!?

- Това че Пространството и Времето са относителни са го казали великите умове. Съответно Нютон за Пространството, а Айнщайн за Времето.

- Как, как? Я пак?!

- Стига Тъпчо Тъпчев. Не се прави на много по-тъп от колкото всъщност си. И Нютон и Айнщайн не само твърдят, но и доказват, как всичко си зависи, както от гледна точка на времепространството, в която е позициониран наблюдателят, така и от принципният му начин на мислене.

- Това че от позицията на гледната точка зависи анализа на протичащите събития - мога да го разбера. Но, че начинът на мислене води до относителност при определена конкретност на пространство или времето… Амии… Е те тази ти мисъл нещо много ми се мъглявее - примерче ще дадеш ли?

- Може! Ето Дядо ми например казваше: „Чадо ако ти е достатъчно голям женките хич няма да ти придирят, какъв точно му е размерът!“

- Ехаа… И това еротико дедо-съждение какво общо има с Геодезичната линия?

- Че и при нея е нещо подобно.

- Моля!

- Сирче ако са изпълнени условията за минимален разход на време, и енергия - то веднагически размерът на разстоянието се превръща в относителност. Или с думи прости казано разстоянието губи своето геометрико стереометрично значение като величина.

- Ахаа…

- Аха я! С две думи това вашето общуване между екзодвойници спада към случите, при който размерът на разстоянието няма значение. А това е така защото в Торсионно - Танженрите връзки между подобните Линейната съвкупност от Сингулярно Гравитационни точки се явява и Геодезична линия. Което ще рече, че в този случай, всичко което преминава по нея, изпада в състояние на сингулярност.

- Ахаа… Значи ти твърдиш, че именно поради това Геодезичната линия не е величина от стереометрията, а е от категорията на явленията!? Така ли?

- Именно това твърдя! И май за седми път ме караш да ти го попетвам, че при вашите контакти межди екзодвойници Времето образно казано „замръзва“ в порядъка на една втора от Времето на Планк. Поради което размерът на разстоянието преминава във фазата на относителност. Ама то това е и смисълът на всеки един бинарен Континуум. При нормални условия, ако единия бинар е в констатност, то другият обикновено е в относителност и обратното. Колкото до същността на понятието зона на Сингулярност, колко пъти да ти попетвам, че при нея всички физични величини имат или крайно нехарактерни или безкрайно непредсказуеми за науката прояви.

- Ахаа…! Ама Умников това значи ли, че при активен контакт между Подобните екзопланетарни двойници величините измервани в метри, километри или светлинни години изцяло губят същността си като разстояния?

- Боже Тъпчев… Май, май докато съм обяснявал пак си си мислил за Мегито…

- И защо пък точно за Мегито?!

- Защото само един безмисловно влюбен в едно Меги Тъпчо не би могъл да схване това което току що казах.

- Ама мамо аз знам, че ти ще ми го поседмиш по много по-разбираем начин.

- Офф… Гояма си досада! Амааа… Нали си ми приятел за седми път ще повторя! Движението на информацията при Общуването по протежението на Геодезичната линия, явяваща се съвкупност от Гравитационно Сингулярни точки, всъщност излиза извън рамките на елементарните разбирания на класическата физика. Но въпреки, че губят чисто смисловото си математическо значение, то както самите разстояния, така и разликите в техните линейни размери все таки си остава реално измерими по класическия начин.

- Ахаа! Искаш да кажеш, че при движение на информационен поток по някаква торсионно танжерна Геодезична линия, разстоянието преминава в състояние, което като проява не е това което всъщност е!

- Еее… Най-сетне и Тъпчо Тъпчев една умна мисъл да каже! Така е да! Или абстрактно погледнато при така посочените условия Времето един вид се превръща в Пространство. Като при това превръщане Времето придава свойство си на относителност, познато ни от общата и специалната теория за относителност на развита и доказана от Айнщайн.

- Даа… Така вече има по-така смислова логика! Но Умников, замисляйки се над току що казаното от теб при мен отново възникват въпроси!

- Ами питайте бе господин Тъпчев - питайте – усмихва ми се Знайко.

- След като в Торсионно - Танжерните тръби се движи една от възможно най-енергийната микро частици във Вселената наречена Гравитон, то как и защо по време на контакт между двойниците температурата вътре в цилиндрите не се покачва? Защото ти нали каза, че не гравитацията, а именно ниската температура е предпоставката за „замръзване“ на времето в една втора от времето на Планк?

- Хубав и сложен въпрос! Отговорът обаче е прост! Причина за това е ефектът на Вихровата Имплозия.

- Хайде пак ново двайсет! Каква е пък сега тази Вихрова Имплозия?

- Едно такова явление открито от австрийският лесничей Виктор Шаубергер.

- Имплозия!? Открита от Лесничей!? И то вихрова!? Стига Умников!

- Стига не стига – това е! Но забравих да ти кажа да си прочетеш и за него.

- Аха! И как така някакъв си лесничей на длъжност Горски открива такива неща!?

- Ами как – Съдба! Всъщност замисляйки се – май, май ситуацията при откриването на този природен феномен е много подобна на онази с Джон Неш.

- Нобеловият лауреат по математика ли!? Който наблюдавайки хаотичните движения, на хранещите се гълъби бил осенен от блестяща хрумка помогнала му да открие закон в математиката. Ония послужил за сюжета филма „Красив Ум“ ли?

- Да Ттъпчо! Красив ум! И при Шаубергер е така. Наблюдавайки движението на пъстървата, плуваща срещу течението на реката стигнал до гениалните си прозрения, как чрез поредица от имплозивни процеси, може да се създава енергия.

- Имлозивни казваш!? А пъстървата тя къде е в цялата тази схема?!

- Как къде! Сигурно е някъде при гълъбите на Джон Неш от филма Красив ум!

- Стига лиготии Умников! Обясни ми!

- Ами може би Шаубергер се е чудел, как след толкова много махане с опашката пъстървата не прегрява. Та така най-вероятно стига до извода, че всмукващо завихрящите се навътре центростремителни сили около телата на пъстървата са охлаждащи. А понеже са и центростремителни, то те са аналогични на Имплозия.

- Вярно ли! Не съм чел нищо за такъв човек. Нито пък за такава теория.

- Ми да! Ти и за това си си тъпичък. Щото не четеш книжките с умните неща!

- Добре, добре! Дай по същество!

- Та по същество според лесничеят Виктор Шаубергер тези въпросни сили и движения са твърде по-ефективни. В смисъл много по-устойчиви от технологиите, базиращи се на експлозивно-центробежни движения. Онези генериращи топлинна и разширения. Както например е при двигателите с вътрешно горене.

- Знайко искаш да ми кажеш как Торсион – Танжерната връзката между екзодвойници се подхранва от всмукващо центростремителен двигател, подаващ им допълнителна енергия към информационния импулс чрез охлаждане ли?

- Да!

- Стига бе Умников!

- Да!

- Боже! Излиза, че разширението на Вселената и охлаждащият принцип на този лесничей са достатъчни да понижат температурата в цилиндричните връзки между подобните близко до Абсолютната нула. И това е фактор спиращ Времето ли?

- Да! Или ако не изцяло да го спрат, то поне да го застопорят в константа равна на една втора от времето на Планк!

- Стига бе Умиков…

- Е какво стига бе Тъпчев… Нали при формулите на Планк за Време и Дължина ти сам констатира, как Времето се превръща в Дължина сиреч Пространство и обратното… Как Пространството се превръща във Време.

- Да! Констатирах го и какво?

- Ами простичко е. След като във вътрешността на пространствено-времево огънати тръби вихровите имплозии почти спират времето, на практика по формулата на Планк то-времето се преобразува в относително пространство. С две думи от величина се превръща в състояние. А в една такава среда с на практика липсващо или почти спряло време, дори скоростта на охлюва ще се явява, аналогично съпоставима с тази на хиперзвукова ракета спрямо скоростта на волската каруца.

- Да бе!

- Ами да я! И именно тези крайно специфични условия във въпросните информационни цилиндри дават възможността Гравитон, движещ се със скорост от порядъка на светлината, но на пета степен без проблем да пренесе информацията в едната посока за една втора от времето на Планк. Което от своя страна създава и условията Тъпчовците съществуващи в два Паралелни свята, а още и отстоящи на тридесет хиляди светлинни години да си контактуват в реално време. Сиреч в рамките на един единствен наноскопичен миг на Планк.

- Умников… Аааа… Това линейно паралелни светове какво ще рече?

- Че са паралелни светове от една и съща времева линия. Или по друг начин казано имат идентично реално време. Има си академично шаблонни изрази на английски (branching time; synchronized manifolds; parallel sheets of configuration space)

- А мамо това по-така на български, как ли ще прозвучи?

- Добре де! Забрави за чуждиците! Всъщност при паралелните светове има две важни неща. Първото е константното времето за контакт от една втора от Времето на Планк. И втората важност е, че времената, протичащи вътре в линейните паралелни светове винаги са в пълнен синхрон едно с друго.

- Паралелни светове - искаш да кажеш нещо като успоредни на нашия ли?

- Искам да кажа Тъпчев, нещо като два линейни паралелни свята – образно казано това е две държави - да са в една и съща часова зона. Но същевременно да са от двете страни на Екватора. При едните е зима - при другите е лято. Но и в двете точки си е все шест часа сутринта. Примерче - София и Претория в ЮАР. Или по друг начин по абстрактно линеен начин погледнато Паралелите определят „Голямото Време“ – сезоните. А Меридианите формират Малкото Време или Часовите Зони.

- Аха! Значи всъщност всички екзодвойници, с които си говорим в реално време, образно казано се намираме по протежението на един и същи космически меридиан.

- Много точно казано – да така е!

- Добре а Нелинейно паралелни светове?! Те да не би да са в някаква си неописана до сега от науката диагоналност спрямо нашето време?!

- И така може да се каже! Приеми го, как те пък се намират на някой от диагоналите във време-пространството на космоса. А ако искаме да го онагледим върху земята… Тоо… Ползвайки за отправна точка София за абстрактно нелинеен паралелен свят може да бъде приет Пуерто Мадрин в Аржентина. Или пък град Хобърт на остров Тасмания. Понеже те не само са в друга часова, но и в другото полукълбо. Дори Пуерто Мадрин е едновременно и в южното и в западното полукълбо. Ама това за диагонално паралелните и типично паралелни светове не го ли говорихме вече…

- Амии… То мамо аз вече малко оплетох конците… И може и да сме го говорили…

- Говорихме го! Даже ти тогава паралеленият двойник на нашата земя от бъдещето го сравни с Планета земя - кака.

- Ааа… Да, да! Сетих се! Ама то така веднага сякаш не ми дойде на ум!

- Това е защото нещото наречено ум у тебе Тъпчо - то изобщо липсва.

- Това си ни известно и то отдавна. Ама знаеш ли Умников. Май, май доста инфо ми се понасъбра. И сякаш ми се прииска това онова да го поусмисля.

- Няма проблем. Нооо… Понеже знам, че този процес мислене на теб ти причинява болкааа… Там в жабката можеш да намериш болкоуспокояващи.

- Добре, добре - Умников! Млъкни сега за малко!

- Хубаво де! Млъквам!

Така до някъде всеки остава насаме със себе си.

Музиката си звучи – колата си върви…

А моя милост съм се е понесъл върху меките вълни на умората. И току така не след дълго съм се озовал в безбрежните необятности на Сънландия.

В един момент обаче сякаш нейде си из далечината чувам някой да вика:

„ Не, не, не!“

Следват раздиращи сърцето ми молби за някаква пощада! Правя опит да анализирам чутото – уви! Явно в бездънните глъбини на Сънландия, директния мисловен анализ граничи с невъзможността.

Молбите обаче не спират.

Поради което аз съм твърдо решен да изплувам върху повърхността на реалността. Да де! Но явно от резкият ми опит да се устремя към битието в главата ми забълбуква една крайно блудкава каша. В която най-ясно откроими са едни накъсани звуци от тиха музика, комбинирани с мъгляви полуобрази от прелитащи досущ покрай лицето ми отражения и сенки от луминисциращи пътни знаци.

Правя втори опит да се концентрирам. Иска ми се поне да успея да разтъркам очи. Но туткаси един знак, обозначаващ наличието на завой на ляво се огъва. Закача се за рамото ми и започва да ме лашка насам-натам. Точно мисля да тегля една майна на АПИ… В смисъл, че са произвели толкова нагли пътни знаци и осъзнавам, как всъщност в главата ми звучат два човешки гласа. Единият не ми е познат. Но другия определено си го знам. Защото това е гърляга на Фил, който обаче извършва брутален геноцид относно обгърналите ме до този момент тишина и спокойствие изричайки на неприлично висок глас думите:

„ Аре ве спяща красавицо! Размърдай си тъпчовщината. Хайде защото тук е пълно със завои и не мога да отбия. Аре ве поспаливецо неден, събуждай се, че дущичката отзад май сънува някакви кошмари.“

Отварям очи.

Оглеждам се.

И първото, което успявам да осъзная е, че рамото ми не е обхванато от никакъв си пътен знак, а от здравата ръка на Фил. Който не само ме държи, но и здравата ме разтриса. Другото в което съм сигурен е, че непознатият женски глас категорично не е на племенничката на Умников. Ама нали съм си още сънен така и не мога да схвана кой и за какво се бори в тъмнината. Миг по-късно обаче установявам, как плътния женски глас говори на някакъв неразбираем за мен език.

А много добре си спомням, как в колата сме само аз Умников и племенничката му.

Това явно ми подейства, като лисната в лицето вода. Скачам на пред, но коланът ме връща в изходна позиция на облегалката. Фил, който до този момент явно се опитваше да ме командори тутакси прихва да се смее…

- Леле… Тъпчееев… Много си смотааан… Е - ха откопчай го тоз‘ тирант де.

- Сънен съм бе надут Умник Многознаев! Да не би да си забравил, как като бяхме за риба беше заспал. А като звънна звънчето, ти в просъницата си скочи напред и се бухна в езерото барабар с дрехите, стола, въдицата, че и кофата за стръв. Така че не ми се прави сега на голям бодряга. И стига си ме зяпал в очите, ми си гледай пътя. Аз ще се оправя.

- Добре, добре! Ще спрем на следваща бензиностанция. А може и да хапем! Струва ми се обаче, че душицата бълнува нещо на он‘я незнаен език, на който бръщолевеше в деня, когато ти и правеше сеанса. Нищо не и разбирам! Ако искаш ще спра музиката, а ти първо я запиши и чак тогава я събуди. Че стига се е мъчила в тези кошмари.

Речено сторено.

Правя около пет минутки запис.

После я будя - а то тя вир вода от пот.

Давам и да отпие малко Кока Кола.

- Тъпчев там в жабката има мокри кърпички подай и ги да се освежи! – изкомандва отново Фил и после се обръща към племенничката си – Душичке след седем, осем километра има бензиностанция на Еко! Искаш ли да спрем? Да пием по кафенце?

– Да, да чичо! Ще ти бъда много благодарна. И се извинявам, че ще ви забавя.

- Еее… То нали по принцип сме тръгнали да ти помагаме. Ей го този тук Тъпчевия ги ремонтира и от разстояние. Ама сега за пръв път разбирам, че и в движение може да ги прави тия неговите шашмалогичните шарлатании.

- Умников стига дрънка! Остави момичето да се разсъни. Пък после ако иска може и да ни каже какво е сънувала, че да и поолекне.

- Ще искаш ли Дуишице да ни споделиш сънищата си - а?

- Ама може ли след като се поосвежа и поосвестя…

- Разбира се

Спираме.

Докато те двамата са в тоалетната, аз се заемам с поръчките.

Сервирам кафенцата, сокчетата и по нещо сладичко.

Те идват и на свой ред аз се запътвам към оновато място. Ама нали съм сънен докато се освежавам забравям за травмата от магията. Поради което и здравата намокрям лепенката. Естествено след като е обилно наквасена тя категорично отказва да залепне на мястото си. Виждам обаче, че хинди цицината е започнала да спада. За това и тегля една майна на лепенката и се запътвам към моите хора.

Сядам срещу тях.

- Тъпчев сега на юнак ли ще се правиш или какво !? – подхваща ме в упор Знайко.

- Що бе Умников?

- Тъпчооо… Къде ти е лепенката?

- Падна и не иска да се залепи.

- Опаа. Еее… Така освен, че ти личи, че си тъп вече е видно и че си и много грозен.

- Нищо де. Ето! Сега е твоят шанс да блеснеш с ум, чар и красота.

- Ама Тъпчев ти знаеш ли…

- Какво?!

- Струва ми се има някакво подобрение…

- Е! Нормално! Нали ти казах, че бабата е ходила да и развалят магията.

- Ама чичо това вярно ли е от някаква магия?

- Не знам дали е вярно, но той така твърди.

- Какво твърди!?

- Че помагал на някакво момченце, чиято баба имала направена магия. Та за това и нашичкият като наказание получил тази гнусотия в центъра на челото си.

- Да бе! Чичо стига и ти сега!

- И какво стига! Питай него – сочи ме с пръст Знайко, а Племеничката ме поглежда недоверчиво и притеснено почти прошепва:

- Вярно ли е от това?

- Да! – усмихвам и се аз.

- И как така? Аз си мислих, че тези приказки с магиите са шарлатании…

- Ами не са! Магиите са си чиста физика. Или в частност биофизика.

- Истина ли казваш?

- Абсолютно!

- И как действа?

- Ами простичко е. Така както аз лекувам от разстояние, тези които правят магии имат дарбата да разболяват хората от разстояние.

- А какво всъщност е магията, и как може да разболява?

- Всъщност това е мисъл форма, която можем да опишем, като злонамерена външна програма, блокираща хармоничността при работата на енергийната система у живите същества. В повечето случаи най-лесно биват засегнати менталните тела. Примерно когато имаме злонамерено четене, прокълнаване или злонамерено наричане. Тогава най-често въпросната негативна мисъл форма образно казано буквално се просмуква в сребърната нишка, свързваща ни с Акаша. Друг път това се случва чрез нерагламентирана външна корекция по отворите-блендите на чакрите. И тук отново имаме просмукане. Само че този път това се осъщестява през някой от отворите на набелязаните за поражение зони. Сиреч ако искаш човека да бъде безплоден удряш по входовете на Първа и Втора чакра. Защото там са концентрирани рамножителните органи и системи. Ако искаш да изпадне в състояние на обърканост - удряш шеста чакра. Понеже там е мозъкът, а и шеф деригантите на хормоналната система – Хипофизата и Епифизата. Ако искаш някой си да се влюби или да разлюби друг някой си… Или още по-лошо неистово да го намрази удряш осма, девета, или трета чакра. Там в осма и девета са енергийните ментални центрове на Мъжкото и Женското начало. А в трета е зоната на общуване между екип семейство или дори домашни любимци. И те така.

- А аз като не съм запозната в дълбочина с тези чакри и енергетиките им с какво мога да си го сравня за да го разбера?

- Всъщност тези блокировки при омагьосването много наподобяват на това някой хакер да ти хакне умнофона през незащитен WiFI или Bluue Toofh портал. И съответно да ти разстрой някоя или някои от оперативните програми в телефона. При което или може образно казано да „подслушва“ какво си говорите, какво си пишете и да ви направлява… Или пък директно да ви блокира разговорите. А защо не и тотално да скапе всичките функции подсигуряващи работата на телефона.

- А може ли така човек да бъде убит?

- За съжаление - да! Наричат ги магии за смърт. Блокират ти едновременно три или повече от основните чакрите - и готово – ти си пътник към Отвъдното.

- Боже! И тая гадост, как попада в нарочения за омагьосване човек.

- По най-различни начини. Може по ниска честота – химически вещества, вода или храна. Може чрез докосване като контакт. А може и чрез наричане или заклинание от разстояние. Сиреч по висока честота.

- Ама ти имаш това на челото защо си омагьосан и ти ли?

- Частично. Това е контра мярка на магьосницата, с която наказва всички, които се опитват да помагат на омагьосания. Но те вече развалиха магията. Така че и моето чело предстои да се оправи.

- Ох дано! Защото наистина изглежда много гадно.

- Няма страшно! Не ми е за първи път! Ще се оправя! А я кажи! Искаш ли да споделиш какво сънува?

- Ох! Ама то нали казват, че ако веднага споделиш кошмар той се сбъдвал. Може ли първо за нещо друго да разкажа пък след това за съня.

- Разбира се. Ето! Например си говорихме, че има някакво сходство между азбуката на Амазигтите и Глаголицата на Кирил и Методи. Но тъй като тяхната азбука…

- Тифинаг е не е Азбука! – прекъсва ме Племеничката.

- Права си! Че тъй както Тифинаг е по-стара минимум с дванадесет века от Глаголицата е ясно, че Солунските братя са заимствали писмени знаци от Африка.

- Определено е така.

- Чакай, чакай душице! Ти да не би да искаш да кажеш, че Кирил Философ освен на изток в Багдат при Сарацините е ходили и на югозапад запад, стигайки до териториите на бившия Картаген?

- Няма нужда да е ходил до там. А и в късния период на девети век нещата там на място в Тунис и Алжир вече са били много различни. Аз имам предвид времето, в което се предполага, че е живяла жената, чието Блуждаещо съзнание ме е обсебило.

- И тогава от къде у тях тази информация за онази древна писменост?

- Ами най-вероятно от архивите на библиотеката към Магнаурската школа. Даже си мисля, че някой от тези текстове на Тифинаг и до ден днешен се пазят нейде си по мазите на Вселенската патриаршия в Константинопол. И то под формата на добре съхранени дву или триезични текстове.

- В какъв смисъл дву или триезични?!

- В смисъл на Ромейки и респективно на Пунико-Финикийски. А предполагам и на доста от разновидностите на Тифинаг. Предполагам така е и с писменостите Линеар А и Линеар Б на Минойците от остров Крит. А след като Методий е бил нещо като управител на библиотеката на Магнаурската школа, то и брат му Кирил Философ със сигурност е имал достъп до подобни архаични ръкописи и артефакти.

- Артефакти ли?

- Да! Примерно гравирани или изрисувани с древни протописмени и писмени графеми и символи на Амазигтите.

- Добре! Да приемем, че е така! И че Кирил и Методий са ползвали библиотечния архив на Маганура… А как тези артефакти и писания са попаднали там?

- Че какво толкова? – недоумява племенничката – Тя Магнаурската школа е основана много по-късно от времето, в което е възникнала писмеността Тифинаг.

- Добре! Така да е! Но не се измъквай! Кажи как тези писания се озовават в Магнаура?

- Ама чичооо… То за да обясня товааа… Първо трябва да разкажа някой предисторически факти. Може на твоя приятел да не му се слуша за история!

- Няма проблем – намесвам се на момента аз – Имаме време. Пък ако не ни стигне тук докато си пием кафето, можем да продължим да си говорим по път.

- Ами добре тогава. Та значи някъде в края на така наречения мъртъв период за региона на Южен Пелопонес, остров Крит и остров Санторини около осемстотин и петдесетата година преди Христа се появяват две селища. Едното е Коринт, а другото Мегара. Второто отстои на около четиридесет километра от днешна Атина. И най-вероятно въпросната Мегара е създадена от Ахейци завърнали след катаклизмите. Незнайно защо обаче тези хора са наречени Дорийци.

- Опаа… И катаклизмите са от какво?

- Изригвания на вулкана Санторини около хиляда и двеста години преди Христа. Тези изригвания са съпроводени с много продължителни земетресения и насищане на местността на отровни серни газове между. Така между 11 и 9 век преди Христа там е било пустош. Та тези заселници именовани като Дорийци, уповавайки се на опита си, този път са решили да стоят далеч на север. Както от Санторини, така и от Остров Крит - късчето земя населявано от смъртните им врагове Минойците. Та тези така наречените Дорийци освен кръв, плът и душа от бившата Микена притежавали още и опитът, и знанието на дедите си. Което им помогнало много бързо да създадат верига от колонии. Чрез тях те започнали да използват и контролират ключови търговски пътища по море.

- Опаа… Я още от кога имало тарикати! А за кои пътища по-точно говориш?

- Ами около 728 година на остров Сицилия те създават Мегара Хиблея. Век по-късно или 628 година преди Христа хората от Хиблея създават своя колония - Селинунт. И сега информационната черешка на тортата за дискутираната от нас тема...

- Която е? – прекъсва монолога на племенничката си Знайко.

- Че около 667 година преди Христа или тридесет и девет години преди Селинунт колонизаторите от Мегара превръщат едно абсолютно невзрачно рибарско селище в укрепено търговски пристанище. То се намира в Босфора. И те му дават името… - спира рязко племенничката и поглеждайки към чичо си повдига вежди.

- Ааа… Не, не, не! Не ме търси там. Хич ме няма в историческите детайли…

- Дават му името Византион.

- Опааа… Това да не е онзи Византион, върху който Констанин Първи Велики построява Константинопол? – пита Умников.

- Именно чичо.

- Еха! Интересното! Ааа… Къде тук е връзката между Византион и писмеността на Амазигтите… Може ли пак жокер за името и!? - питам на свой ред аз.

- Тифинаг!

- Ах да! Тифинаг! И какво по нататък става с нея?

- Ами пристанището Селинунт на остров Сицилия по права морска линия на практика се намират най-много на двеста - двеста и петдесет километра от Картаген, който е построен още през 814 година Преди Христа.

- И какво от това?

- Е как? Точно тук е връзката между Африка, Амазигтите и Византион.

- Ти да видиш! – чеши се по врата Умников.

- Точно така чичо! Работата е направо – ти да видиш! Всъщност това е нов морски път, създаден от Ахейците-Дорийци между Северна Африка и Черно море. И да, да! В по-късните векове или след пети век преди Христа този маршрут отчасти е контролиран от Атиняните от Атика. А след Третата Пуническа война през 146 година преди Христа, или след краха на Картаген, и Атина, римляните поемат контрола. И стоките се движат от Атика/Утика и Картаген/Картхадашт през островите Сицилия, Малта, Крит, Родос или Лесбос, до Визиантион - бъдещ Константинопол. Но така или иначе този морски път е активен цели десет века.

- Ахаа… Ааа… Тази историческа лекция душичке я слушахме – защото?

- Е! Хубава работа! Нали само преди минутка ме попитахте, как артефактите с Тифинаг писмеността на Амазигтите са стигнали в Магнаурската школа!

- Чакай! Чакай! Аз колкото и да съм зле по история виждам пробойна в тази ти теория!

- Така ли? И къде е тя!?

- Ами там, че ние говорим за Картаген на Финикийците и за Римляните. Или хайде ако сме по-точни за контрола на морския път от Римляните. Което ще рече от втори век преди Христа, до втори век след Христа. А Кирил и Методий за живели Девети век след Христа! Та тук изниква въпросче. И то е Амазигтите с тяхната писменост от пети век преди Христа, къде се вместват е в целата схема?

- И защо къде? Нали вече си говорихме за българската Атика/ Утика/ Атия?

- Да! Говорихме! И какво за нея?!

- Не за нея! Спомняте ли си, как гласът на Блуждаещото съзнание беше казала, че Учителя на Одриския принц е тръгнал от пристанища не име Атика / Утика / Атия, само че от Тунис.

- Май имаше нещо такова! А после си говорихме за Атика/ Атия в България. И какво?

- Ами Тунизийската Атика/ Атия/ Утика е пристанище, което се намира на трийсетина километра от Картаген. Всъщност тя се явява първата колония на град Тир и финикийците в северозападна Африка. В превод от Финикийски думата Атика означава Старият. И си отговаря на името. Построена е някъде между 1200 или 1100 година преди Христа. И то точно на устието на най-голямата река в района. Казвала се е Баграда. В превод от Пуни финикийски на български звучи като Пълноводната. Днес арабско и име е Меджерда. Та по онова време е била плавателна.

- Щом е пълноводна ще е и плавателна и какво от това? – пита Умников.

- Ами това, че Баграда/Маджера има три основни притока. Два от които минават през планините на югоизточен Алжир – наречен Кабилия. От където и извира основния ръкав на реката. С две думи тя е служила за водна връзка с дълбоката вътрешност на континента. Защото достига директно до изконните владения на Амазигтите. При това както до плантациите им, така и до древните им свещени места. Където може би са и архаичните извори на древната писменост.

- Добре душичке и аз пак ще попитам… И какво от това?

- И как какво де Чичо… Съвсем в реда на нещата е по време на съществуването на тази ритмична търговска връзка освен стоки като фурми и маслини да е имало и вещи от бита. А така също и произведения на изкуството. Което ще рече, че повечето от тях са били най-вече дело на Масилиите и Кабилиите от северна Африка. Съответно цялата тази гама от стоки и вещи са попадали във Визиантион. При това далеч, далеч преди той да стане Константинопол.

- Ахааа… Май започнах да схващам… - трие чело Фил.

- Ехее… Чак сега ли!? – подкачам го аз, намигвайки към младата жена.

- Млъйвай Тъпчев… Продължавай Душичке!

- Тук обаче има и още един важен момент. В злобата си срещу предходните победи на Ханибал и непокорството на Картаген римляните създават екологичен геноцид, засипвайки целия район със сол. Но пък точно тогава правят стария град Атика/Атия/Утика столица на тази част на Африка. С две думи всичко донесено през годините от този повишен като важност административен град, смислово вече е придобило доста по официален характер. За това и аз лично предполагам, как именно така писмеността на Амазигтите е достигнала до Византион/ Константинопол. За това и има графични детайли от Тифинаг в Глаголицата.

- Значи правилно казват хората: „Където е текло пак ще тече“. - трие чело Многознаев и добавя – Даа! Така казано нещата вече стават доста по-ясни.

- Надявам се да съм била полезна с информацията.

- И да! Определено не си сгрешила като си тръгнала към тази посока на света.

- Всъщност това го открих в последствие. А нещото, което ни провокира да започнем изследването си от МАГРЕБ е че в Тунис българите сме на особена почит. Поне от грамотните хора в столицата Тунис.

- Че защо? То обикновения тунизиец едва ли нае къде е България! – кима Умников.

- Не е точно така Чичо! В Тунис две професии са на особен почит – учителите и лекарите. А базата на педиатрията е поставена от семейство български лекари. Те освен, че са спасили много деца са обучили и много местни лекари. И днес в Тунис най-голямата педиатрична болница носи тяхното име. А и по време на соца е имало и много други лекари, които са работили в новооткритите тамошни болници.

- Това за педиатрията не го знаех – отново се чеше по главата Многознаев.

- Е то пък не може всичко да знаеш – иронизирам го аз.

- Остави го него Душичке… Ааа… Сега ще искаш ли да ни разкажеш какво сънува?

- Да! Вече ми е по-спокойна и ще се опитам да разкажа… Незнайно защо, но този път онова което наричате Блуждаещо съзнание не се държеше грубо с мен. Даже най-учтиво ми се извини за притеснението… И мога и да се похваля!

- Боже! - възкликва Многознаев – Ти молеше за помощ все едно те колят… Ама щом пък има и за хвалба… Давай! Хвали се!

- Ааа… Може да съм се молила, защото тя ми показа какво са правили с нея. Но после тя дори ми се представи по име?

- По име ли ?

- Да! Казва се Шъпн Баал.

- А не каза ли, че е дъщеря на някаква си тамошна принцеса?

- Да! На Фериел – сестрата на Масиниса – царя на обединена Нумидия.

- Опаа! А тогава що за име е това!?

- Е! Стига чичо! Така звучи на Амазитски. Името си е много хубаво. В превод на български Шъпн Баал означава жена закриляна от Бога. Българският аналог е Божана. А и не току така жената на Блуждаещото съзнание е кръстена по този начин.

- Така ли!?

- Да! Всъщност е кръстена на една жена, която почти мимолетно и се явява нейна вуйна. Но пък историята на тази временна вуйна е много популярна по света.

- На Вуйна сиии… Това ще рече, че майка и има брат!? И вуйната е негова жена!

- Да! Всъщност жената чието Блуждаещото съзнание ме е обсебило приживе е била племенничка на Масиниса - царят на обединена Нумидия!

- Опаа! Значи си имаме царско блуждаещо съзнание! Добре! А историята е?

- Всъщност жената, за която Масиниса за много кратко е женен, на Финикийски звучи като Сафан Баал, а на Ромейки е Софонисба.

- Нищо не ми говори ни едно от тези имена – надигам рамене аз!

- На мен пък на български това име ми прозвуча, като Софчето от Софка.

- Чичооо… Стига! Софка идва от София. Което значи Мъдрост! А на Софче си подвикват лелчетата на Женския пазар. А аз ти говоря за класическа любовна история. Донякъде аналогична с тази на Ромео и Жулиета. При това завършваща с гордата гибел на Шъпн Баал - Софонисба. И то не е мит или поема, а е реална случка.

- Дааа… Ама за Ромео и Жулието дори Тъпчо знае. Пък за Софчето и Маслинчо знаят само такива исторички като теб, дето са запалени по Тунис.

- Не е така чичо. Историята е преразказана от видни антични автори. Например Дион Касий Апиан, Полибий, Диодор Сицилийски. А портретът на Шъпн Баал или Софонисба е обект на изява на много ренесансови художници, чиито картини висят по не една или две световни галерии. Ама то е така защото ти не се занимаваш ни с история, ни с литература.

- Опаа! Душичке ти май започна да ме кълвеш като Тъпчо – а?!

- Ооо Чичо неее… Не исках да прозвучи обидно. Извинявай. А искате ли да ви я разкажа в резюме за Софонисба/Шъпн Баал?

- Добре де добре! Тъпчо искаме ли резюме? – кима многозначително Умников.

- Щом ще е в кратце - може! – отговарям аз, Фил и прави знак и тя да продължава:

- Та Масиниса е от племето Маселии. Отглеждан и възпитаван е в град Цитра. Но като царска персона има достъп и до пунически Картаген. На някакво царско празненство, се запознава със Софонисба. И двамата са много млади. Той е снажен и силен, а тя грацилно нежна и с магнетичен чар. Влюбват се. При него любовта обаче е много по-силна. Масиниса иска ръката на Шъпн Баал/Софонисба. Баща и дава благословията си. Следва годеж. Тогава обаче е времето на третата Пуническа война. Напрегната международна и военна ситуация принуждава Хасдрубал бащата на Шъпн Баал / Софонисба да наруши обещанието си. Воден от лични и политически интереси, той разваля годеж. И напреки нейното желание я омъжва за западнонумидийския цар Сифакс. Който обаче е от друго племе на име Масесалии. Това племе е конкурентно на Масалиите, от които е и Масиниса. За това и той е дълбоко огорчен от ситуацията Но най-вече е силно обиден от Финикийско пуническа безпринципност. Което го провокира да си отмъсти. И той става пръв римски съюзник от страна на А– култово място за екзекуции в древния Рим.

- А Виа Сакра е какво? – питам аз.

- Тъпчооо! Виа на латински е път! Нали Душичке!? Ааа… Ама това Скарааа… Да не би да е нещо като крайпътно Римско чеверме?

- Чичооо! За какви чевермета говорииш! Виа Сакра се превежда като Свещен Път. Името носи дори митологически нюанс… Според сказанието там се е сключил свещеният съюз между Ромул и Тит Таций. Изначалният му маршрут не е известен. Към момента се вие покрай Колизеума. След което се мушва под Триумфалната арката на Тит. Първоначално по него са преминавали само религиозни процесии. В последствие обаче от там са започнали да влизат колесниците на почетните гости на града. Както разбира се и римските легиони, отбелязвайки победния си триумф в някоя тежка битка. Точно по този път в така наречената клетката на позора е трябвало бъде преведен и западнонумидийския цар на Масесалиите - Сифакс – съпруг на Шъпн Баал.

- Тъй, тъй! Душичке нали щеше да е резюме – прекъсва я Умников – Остави го сега този Суфикс. Кажи какво започна да ни казваш за Софчето?

- Ох! Извнявам се! Ама май вече ми е нещо като професионална деформация…

- Тъй, тъй?!

- Да! И Чичо името е Сифакс а не Суфикс. Суфиксът е морфема. Разговорно казано е онази част от думата, която добавяме след корена. Или така наречената наставка, изменяща граматическото, или лексикалното значение на думата.

- Опааа… Онази деформация ти беше от историята. А тази е от къде?

- Еее! Това ми е от магистратурата по езикознание. И стига де чичо. Жената на Сифакс е Софонисба, Сафан Бааал или Шъпн Баал, или както казах е Божана а не Софка!

- Добре, умнице! Казвай каквото още имаш за тази картагенската красавица!

- Тя също е била пленена. И е знаела какво я очаква. Най-вече, като вражеска съпруга на Рим. Тук най-ненадейно обаче Съдбата отново я среща с бившия и годеник. Падайки му на колене тя го моли да я спаси от ръцете на римляните. Единственото за което се сеща Масиниса е да намери сили и да преглътне обидата нанесена му от баща и. И в името на старата любов да се ожени за Шъпн-Баал, хранейки нескритата надежда, че така ще я спаси. Съответно настоява веднага да бъде освободена. Местните римски генерали не могат да откажат това на принцът съюзник помогнал им за победата над Картаген. Учудващо за Масиниса обаче Сципион Африкански, главнокомандващият римските легиони по онова време е категорично против. Първоначално той се аргументира с това, че цялото семейство на загубилия битката севернонумидийски принц Сифакс трябва да бъде публично екзекутирано. Чрез свои подръжници в Рим Масиниса за сетен път се опитва да проучи кое е нещото, което толкова силно мотивира Сципион да иска предаването на Шъпн Баал. Отговарят му, „ Предай на Сципион, че една Нумидийска Принцеса родена в Картаген знае, как да умре, запазвайки достойнството и честта си.“

- Еха! – възкликвам аз – Това наистина си е драма ала Шекспир!

- Така си е. Това превръща въпросната личност в мъченически женски идол на Картаген. Явно силно развълнувана от всичко това сестрата на Масиниса - Фериел - кръщава дъщеря си Шъпн Баал. Име което света познава като Софонисба.

- И какво Душичке?! Теб те е обсебило блуждаещото съзнание на принцеса - дворцова личност живяла в Картаген през втори Век преди Христа? Така ли?

- Не в Картаген. В Цитра е живяла жената, чието Блуждаещо съзнание ви създава тези занимания с мен. Намира си в днешен Алжир и днес носи името Константин.

- Е нали каза Картаген?

- Нее..! Не си разбрал! Шъпн Баал голямата любов на Масиниса е била от Картаген. А ареста, за които ви разказах се е случил извън Пуни - Финикиската столица. Но да! Именно след битката при Зана, Масиниса става цар на обединена Нумидия. И доразвива столицата в Цитра. Там той живее до смъртта си през сто четиридесет и осма година преди Христа, когато умира на деветдесет години. А понеже сестра му Фериела също живее в царския дворец, то и дъщеричката и, носеща името на голямата любов на Масиниса Шъпн Баал - също е живяла в царския дворец. Само че не в Картаген а в Цитра – рязко спира обстоятелствения си разказ племенничката на Фил и сочейки към мен възкликва - Аааа… Чичо виж, виж!

- Какво!? – пита стреснато Умников.

- Онази гадост от челото на твоя приятел почти изцяло е изчезнала!

- Вярно душице! – чеше се по челото Многознаев - Чак и на мен не ми се вярва.

- Ами нормално! – усмихвам им се аз – Когато причината е отстранена обикновено симптома изчезва много по-бързо от очакваното.

- Еее Тъпчев! Вече пак си си само обикновен грозник, без да си и страшник…

- Тъй, тъй! – прекъсвам го аз и подемам - Стига злослови, ами нека дадем възможност на това хубаво момиче да ни разкаже за сънищата си – след което се обръщам към племенницата му и питам – Нали не възразяваш?

- Не разбира се!

- Ама Тъпчев защо не и кажеш, как тя пак ни говори на ония древните езици.

- Вярно ли чичо!? – прави гримаса младото момиче – Ама много ли виках?!

- Не чак много - включвам се аз и добавям - А че я записахме да казвам ли ?

- Вярно ли чичо?! Ама много ли ви притесних? Искрено съжалявам!

- Еее няма нищо! Нали сме тръгнали да ти помагаме. А искаш ли като предния път да дадем записа на Силициевия Интелект. И той да ни преведе бълнуванията ти?

- Ооо! Ама разбира се. Защо изобщо не започнахме от там!?

- Еее… Притеснявахме се да не се разстроиш…

- Вярно че всичко, което тази жена ми праща като сънища не винаги е красива гледка. Може би това са едни от най-вълнуващите картини от нейния живот, които тя е запаметила. И не знам защо, но сега много държи да ми ги покаже. Може би и във връзка със случващото се в съня съм молила за помощ. Но добре! Ще се опитам да остана спокойна.

- Давай Тъпчев ти си на ход.

Свързвам се с Силициевия многознайник. Включвам го на звуково диалогов режим. Обяснявам задачата. Той както и предния път ме моли да му пускам речитатива на отрязъци от четиридесет и пет секунди до минутка. А аз от своя страна го моля освен да ми го изрича едновременно да прави и писмено копие. Тук Силициевия обаче ме изненадва с въпрос: „Искаш ли преводът да звучи, като гласът който си ми дал да превеждам.“ Поглеждам към спътниците си. Умников ми кимва утвърдително, а Племеничката вдига палец и прошепва: „Супер! Даже ще бъде и автентично!“. Аз потвърждавам. Но тук следва нов въпрос: „Имаш ли желание поясненията в анализа на превода да звучат, като различен глас, явяващ се коментаторски. Пак поглеждам – и двамата са съгласни. Потвърждавам. На диспеля излиза надпис: „Очаквам файла с гласовия запис!“ Пращам му го! На екрана изниква успокоителното:

„Работя по превода“

Няма и минутка време и онзи странен глас принадлежал на жената носеща името Шъпн Баал - живяла къде преди двадесет и три века зазвучава от говорителя:

„Ама да! Момчета вече съм наясно - вие ме чувате чрез гласа на това прекрасно момиче. Ама да! Може и да не знам какви са тези плочки от слюда, които почти всеки от вас хората на това време подмятате из ръцете си… Но пък и чух, и видях, как използвате тази чудесии, за да разбирате какво казват хора, които не говорят на вашия език.“

Тук особения женски глас секва и се чува този на Силицийко.

„ Може да пуснете следващата порция за превод.

Презареждам и древният женски глас, идващ от Отвъдното продължава.

„ Ама да, да! Ето сега искам да помоля за прошка за всичко това, което ви причинявам. Както на вас и по-специално на това красиво момиче. Но повярвайте ми. Наистина нямам друг избор. И сега пак както и в предните пъти, когато говоря в нейните сънища ще помоля за нещо… Момчета много ви помоля да ни отведете с нея до хълма на Кабиле. Но ако е възможно нека това да се случи преди изгрев.“

И тук се намесва Умников:

- Ахаа… Значи не трябва много да се помоткваме. Че то до там си е кажи речи час път. Я Тъпчев, виж има ли още думички за превод – пита Фил, при което аз пускам следващата порция речетатив и във високоговорителя прозвучава:

„ Ама, да да! Колкото до другото.. Аз си знам! Едва ли ще ми повярвате. Искам да ни заведете до Кабиле, защото скалите там пазят много знания. И то знания твърде по-стари от Баб Илим, който вие наричате Вавилон, Тир, Атика или Карт Хадашт, на който вие днешните хора му казвате Картаген. Но за да стане това трябва да знаете защо, кога и как да общувате с камъните. А ако го умеете, то чрез тях ще можете да научите твърде много и твърде интересни неща. И то както за вашия така и за много други съвсем различни светове. Но всичкото това може да се случи защото там най-отгоре на хълма до Кабиле има едни странни резета. С чиято помощ могат да бъде отворени врата, или прозорец както към Отвъдното така и към Миналото и Бъдещето.“

Тук гласът отново секва, Силицийко си иска следващата порция за превод, но Умников го изпреварва възкликвайки:

- Боже! Какви са тези резета по камъните?

- Еее Чичо… Не знам. Но предполагам е някаква неточност при превода. Или пъъък… Че става дума за нещо си, с което се отваря и затваря врата или прозорец. Нека да чуем какво ни казва тя нататък. И може и да ни се изясни.

- Давай Тъпчев! – изкомандва ме Умника, аз пускам следваща словесна порция и от високоговарителя зазвучава.

„ Моят любим ми е обещал, че докато има възможност при всяко слънцестояние върху определен камък на върха на хълма до Кабиле ще ми оставя мисловен запис. Така дори след като и двамата вече не сме на Този свят… Дори и след столетия, чрез този мисловно каменен запис аз ще мога да открия къде се намира той. Било то като дух, душа или съзнание. Пък дори и да се възнесъл към Отвъдното. Същото важи и за децата ми. А и дай Боже за внуците ни.“

За последващото прекъсване нямам нужда от подканване. Повтарям процедурата и отново от високоговрителите теква архаичния глас на жената живяла къде преди двадесет и три века:

„Много моля да ме разберете. Знам! Това което сега научавате ще ви се стори много чуждо. Много далечно. И дори невъзможно. Знам! За вас аз съм нещо като призрак. Но моля да ми повярвате. За мен самата и за самата себе си аз все още съм такава каквато съм си била приживе - съпруга на любимия си и майка на децата си. И колкото и да ви се струва странно въпреки, че по природа съм вечно търсеща, то като дух душа и съзнание все още съм влюбена в съпруга си. За това момчета отново ще ви помоля - заведете ни с това момиче до хълма на Кабиле преди изгрев. Защото само чрез живите ръце на подобен знаещ и одухотворен човек като тази млада жена ще могат да бъдат отключени каменните резета зад които е скрито знанието къде по-точно в момента витаят духовете душите и съзнанията на моите любими семейни.“

- Тази молба вече я чухме. Има ли още текст Тъпчев?

- Ами мисля, че като цяло реалната същина на текста е това. Защото ето тук Силиция Иван Иванчев ми пише, че има, но смисъла се повтаря в перифразиран вариант.

- Странно! Едно и също нещо да ни го представя по няколко различни начина…

- Какво му е странното Умников? Предполагам Папан Бал приживе е била високо интелигентна за времето си жена. По настоящем на Блуждаещото и съзнание му е станало ясно, как ние днешните хора се разминаваме в мисленето си с това на нейните архаични съвременници. И понеже много държи в максимална точност да я разберем, то едно и също нещо ни го представя по няколко начина.

- Шъпн Баал е името и – усмихва ми се племенничката – С другото съм съгласна.

- Да, да! – усмихвам се на свой ред аз и склопвайки ръце като за прошка добавям - Извинявам се на нашата гостенка от Отвъдното! Шъпн Баал исках да кажа!

- Пъпан, Шъпън или Мъпън… За пътя който трябва да минем името няма значение. Давайте да вдигаме гълъбите. Щото да стигнем там преди изгрева.

- Добре! – отговаряме почти в хор двамата с племенничката, а аз допълвам - Че то си има и петнайсетина минутки катерене.

Потегляме.

Явно обаче тези тежки излияния на тъй откровената изповед от страна на Блуждаещото Съзнание по някакъв начин започва да притиска всеки от нас до стената на собствените му размисли. Което съответно насища атмосферата в купето на колата с доста тягово безмълвие. Нооо… Умников нали по природа си е обилно дърдорлив тази тягова мълчина определено не му е по вкуса. За това и без каквото и да е предисловие прави опит да впръска порция диалогичност в тишината:

- Душичке, а ако поизлезем малко по-встрани от темата, то ти ще можеш ли да ни кажеш нещо по-така интересно или дори забавно за Тунис.

- Ооо… Да разбира се! Там има много интересни неща! Тунис е много особен. И като територия и като народност, и като държавност.

- И какво пък толкова да му е особеното?

- Ами например нещото, което може би вас мъжете по-така би ви заинтригувало е, че проституцията е законна. На всякъде и по хотелите, и по барове, и по телефона можеш да си поръчаш проститутка. И това по никакъв начин не се счита за някакво особено събитие. Въпреки това труженичките на любовта не са считани, като някаква отпадъчна част от женското общество.

- Еее… Значи казваш в Тунис е нещо като държавно организиран харем! Така ли?!

- Ами нищо такова не съм споменавала. А и чичо това което казваш, всъщност няма нищо общо с реалността.

- В смисъл!?

- В смисъл, че в Тунис за разлика от цял свят има отделно министерство на жените.

- Министерство на жените?

- Да! И току така не можеш да се закачаш с жена, ако тя няма желание. За това и там го няма типичното за исляма унизително отношения към жените. Няма ги и отявлено организираните сутеньори. Както и търговците на жива плът. Полицаите ако са само мъже нямат право да спират жена шофьор. За това и екскурзоводите предупреждават. Видите ли жена зад волана бъдете внимателни. Защото всъщност те са най-недисциплинираните в движението.

- Видя ли сега Тъпчо. Отидеш ли в Тунис можеш да си поръчаш пеперудка, но в секс играта си на втора линия. Защотооо… Всъщност то-мацето ще командва парада.

- Да Наистина странно за такава държава – обаждам се аз и допълвам - наистина в повечето случаи в исляма жените са третирани като втора категория хора. Нещо друго интересно има ли?

- Ми погледнато в архитектурен план минаретата им не са общоприетите цилиндрични а са четвъртити паралилепипеди. Другото специфично е, че арабите вече отново са по-малко от амазигтие.

- Ще се извиня на екипажа, но ще се опитам в оставащите двадесет минутки път да подремна. Че горе на върха ме чака работа.

- Душичке искаш ли и ти да си починеш? Пък като стигнем аз ще ви събудя!

- Може! – отговаря му тя и започва нещо да му пояснява, но дрямката ме връхлита и не успявам да чуя нищо повече.

Събуждам се от полъх на свеж утринен въздух, гарниран от обилна доза дъхава миризма на топло кафе.

Отварям очи.

Колата е спряла.

Прозорецът до мен е смъкнат с два пръста надолу.

Надигам глава.

Навред се стели предизгревна мараня.

А на фона на всичката тази рехаво млечна полупрозрачност се откроява тъмния силует на блажено протягащият се Знайко.

Оглеждам се малко по-така.

Ами – да!

На паркинга пред хълма сме до Кабиле.

Но от къде ли насред всичкото това поле толкова силно дъха на кафе?

Разтривам настойчиво очи!

Правя обстоен преглед на таблото и зоната около скоростния лост.

Уви. Никъде няма кафе! И си мисля:

„Сигурно оная умната гад го е сложил от горе на тавана, за да ме дразни.“

Излизам. Поглеждам от горе – и там няма кафе!

Запътвам се към, правещия си разтяжки Знайко.

Не съм направил и пет шест крачки, а то за да гърба ми се чува:

- Добро утро момчета!

- Добро утро Душице! – отговаря и Знайко и добавя - Ако държиш да посрещнем изгрева върху хълма е добре да станеш и да се приготвяш.

- Три минутки и ще съм на линия. А от къде така силно ухае на кафе?

- Тайна майна. Първо ела да видиш заревото. После ще пием кафе, че сега е още вряло.

Сериозно момиче! Преди петата минута застава до нас. Ноо… По лицето обаче си личи, че душата и е обгърната от притеснения. Явно и Умников вижда това което и аз и пита:

- Какво има Душичке? Кокориш се към хоризонта все едно си глътнала бастун.

- Ами не знам Чичо! Като погледнах нагоре към хълма и някак си ме хвана страх.

- Страх ли!? Че от какво?

- Там е проблемът! Не знам от какво ме е страх – отговаря Племеничката и се приближава към оградата, с която е ограден комплекса.

Тутакси ей така от нищото изниква силует на куче. Ала Уилична Превъзходна е!

- Оффф… - негодува Умников – Този рошльо пък от къде се появи! Аман от призраци!

- Така, така! Че и точно на пътя ни е застанал – допълвам аз.

След което се опитвам се да контактувам с четирикракия пазач. Той обаче ме подминава като експрес малка гара. Застава точно пред Племенничката. И започва да ръмжи и да и се зъби.

- Боже! Не мога да повярвам! – възкликва тя - Обикновено кучетата ме харесват! Това сега защо така се държи!

- Не знам Душичке аз разбирам от физика и математика. С кинологията и дресурата на кучета съм скаран. Питай Тъпчо – сочи ме с пръст Умников и добавя - Той има пряк жизнен опит с такъв тип същества. До колкото го познавам все с разни кучки се влачи.

- Не се набирай в излишно оригиналничене Умников. Че току виж съм насъскал кучо срещу теб. А той без време те гризнал по мъждрънкулките – срязвам го аз, след което се обръщам към племенничката – Най-вероятно го плаши това, че към момента за разлика от нормалните хора ти имаш две съзнания в едно тяло. За него това е крайно необичайно. Което провокира и притесненията му.

- А той как разбра, че у мен има две съзнания?

- Кучетата „виждат“ Духовете, Душите и Съзнанията ни, но чисто енергийно по техен си начин. Съответно съобразно това дали им допадат нашите енергийни характеристики, или се държат дружелюбно, или враждебно с нас. Но те виждат и голям набор от многобройната палитра на безтелесните същности.

- Значи го смущава моята Блуждаеща мисловно гостенка – така ли?

- И не само! Другото което може би провокира агресията му е, че той усеща страха ти. Ти си на негова територия, но не си от неговата глутница. Това за него е сигнал, че може би си тук защото искаш да атакуваш територията му. За това и заема защитна позиция. Така че си мисля, как е най-добре да изчакаме малко да се поуспокоиш. И чак тогава да се опитваме да му влизаме на територията. Явно когато няма стопани пази двора.

- Ясно. Чичо вече можем ли да пием кафе? А и ти за нас купи ли, или само а себе си?

- Да бе! Само за себе си! Има за всички. На перваза пред задното стъкло са. в картонена кутия от стек за цигари съм го сложил - че беше много горещо.

Не чакам повече обяснения.

Отварям задната врата и раздавам дъхавия ободрител.

Растенията пред сградата на музея закриват чист от чистия изток.

Но така или иначе развиделяването е видно навред по небесния купол.

Всеки от нас е свел поглед в кафето… Иии… Отново настава онази тягова мълчина.

Единственото което я нарушава е сподавеното ръмжене и спорадично гъргорещите приджафквания на фанатично вторачилият се в нашата спътница рошав пазач.