Старецът

Старецът живееше в дървената си къщичка до брега на морето.Какво ли не бяха преживели тези дълги бели коси покриващи сухото му лице.Какво ли не бяха видели тези негови присвити от разочарование и тъга кафяви очи.Какво ли не бяха работили тези негови изнурени ръце.

Той бе живял своя живот в търсене на истината за живота.

 - За какво сме ние тук на таз' земя? - питаше се старецът още от дете…

 - Да даряваме любов или да търсиме такава? - не спираше душата му да пита.

Като малък искаше да полети в облаците като птица,да стреля със своя лък към небето, облян от щастие и наслада от живота.

Когато порасна се сблъска за първи път с несгодите в живота.Опита се да си намери работа и не успя. Пък взе, че и се влюби в едно красиво момиче с бяла рокля и руси къдрици.

- Моята малка русалка - така ù казваше той.

И началото при тях не беше лесно, той без работа и пукната стотинка, тя даваше уроци по пиано и беше от богато семейство.

Но той имаше мечти! Какви мечти само!

Знаеше, че когато има истинска любов... нищо не ще попречи на тяхното щастие. Сърцето му туптеше от възхита и цялата му душа сияеше от тази божествена наслада.

Най-накрая си намери работа,като местеше дървени трупи. Радваше се, че най-сетне беше намерил някакво препитание, пък имаше и най-красивото момиче на света. Той знаеше, че тази негова работа е временна и бъдещето му ще потръгне в друга посока. Нали имаше мечти?

Но нещата не се променяха...

Животът му се промени.

Неговата русалка го напусна,влюби се в друг мъж с  добра професия.

Тогава някаква топка се сви в сърцето му и душата му почерня.

 - Защо? Защо??Защо??? Нали давах всичко от душата и сърцето си? - не спираше да се пита той.

 - Нали любовта е най-великото нещо на света? - продължаваше вътрешната си изповед.

Нещо се пречупи в него и го обзе отчаяние.

Напусна града, купи си къщичка до брега на морето, където заживя сам. Започна да изкарва прехраната си като рибар. Така минаваха годините. Появиха се сивите коси, лицето му се състари от горещото слънце и кожата му избледня.

 - Къде сбърках в живота? - не спираше с въпросите си той - Какво се обърка с мечтите?

Най-важното бе, че в душата си беше потърсил прошката.

Старецът се зачуди за тайните на живота и една сутрин докато стъпваше по мокрия пясък и гледаше към морето, чу глас:

- Здравей!

- "Причува ми се" - помисли си той.

- Здравей!

– "Този път го чух отчетливо" - сепна се той.

Обърна се зачудено и изтръпна.

Старецът видя отново своята малка русалка, най-красивото момиче на света с чудните руси къдрици.

Всъщност русите къдрици отдавна вече бяха бели и красотата беше отминала с годините. Но не това виждаше старецът.

Стоеше вцепенен и не можеше да повярва.

Прегърнаха се.

Точно в този миг, старецът усети истинската любов и това бе мигът, който осмисли цялото му съществуване!

 - Прости ми! - прошепна тя.

 - Няма за какво  - промълви той.

Старецът беше простил на всички за всичко!