AnTiHrIsTa (Амбър)
62 109
23 мар. 2010 г., 14:45

Статуя 

  Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
729 0 2

Безмълвна си, а искаш да крещиш и порива раздира твойта гръд. Безкрила си, а искаш да летиш и поривът раздира твоя гръб. Бездетна си, а искаш да родиш и поривът разкъсва твоята утроба. И тялото ти, застинало в красива поза, напира да се раздвижи, да продължи. Плаче ти се, но в празните ти очи не проблясва ни една сълза. Мечтаеш да си жива, истинска, да дишаш, да се смееш, да тъжиш. Как искаш в теб едно сърце да бие. Но си застинала във времето и пространството вечно млада, със студена, гола плът на градския площад, прекрасна статуйо.  Седиш и гледаш всеки ден как животът тече покрай теб и бленуваш да си част от него, но поривът се блъска в гранитната ти гръд и ти оставаш прикована на своя черен пиедестал.

© Амбър Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Невероятно. Поздравявам те. Остави ме без дъх.
  • Манифест на неосъществените ни мечти...завладяващо и тъжно...(би изглеждало чудесно в стихове).Поздрави
Предложения
: ??:??