Статуя
Безмълвна си, а искаш да крещиш и порива раздира твойта гръд. Безкрила си, а искаш да летиш и поривът раздира твоя гръб. Бездетна си, а искаш да родиш и поривът разкъсва твоята утроба. И тялото ти, застинало в красива поза, напира да се раздвижи, да продължи. Плаче ти се, но в празните ти очи не проблясва ни една сълза. Мечтаеш да си жива, истинска, да дишаш, да се смееш, да тъжиш. Как искаш в теб едно сърце да бие. Но си застинала във времето и пространството вечно млада, със студена, гола плът на градския площад, прекрасна статуйо. Седиш и гледаш всеки ден как животът тече покрай теб и бленуваш да си част от него, но поривът се блъска в гранитната ти гръд и ти оставаш прикована на своя черен пиедестал.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Амбър Все права защищены
