Да ви кажа честно, с възрастта станах малко старомоден. Бях поканил на гости една дама, млада на години, и няколко часа преди срещата се опитвах да си припомня какво е да слушаш хеви метъл. Тъй като сега минах повече на джаз, бях забравил, че навремето слушах с часове такава музика. Апартаментът беше подреден, бутилка Шардоне Търговище стоеше мирно в хладилника заедно с бутилка газирана вода, така че имах време. Докато прослушвах стари парчета и се опитвах да се впечатля както на младини, на вратата се позвъни. Едва ли беше тя, беше много рано ... а и тя пристига с гръм и трясък, както ще разберете по-нататък.
     Отворих външната врата и замръзнах от неподправен ужас. Пред мен стоеше захилената физиономия на Милен Поета, известен прахосник, алкохолик и дървен философ. Пиян. Или не, след внимателен оглед установих аз. Тежък махмурлук. Лошо. Няма да се отърва с пет-десет лева "глоба".
     – Нема ли да поканиш стария си приятел да влезе - изсумтя Милен и се промъкна покрай мен. Лъхна ме тежка миризма на евтино, вкиснало вино.
     Той се разположи на дивана и ме загледа с очакване. Знаех си урока. В барчето държах бутилка домошарка за такива случаи, подарък от един приятел, чичо Красьо, но за него друг път. Насипах му щедро, отворих бутилка кола и му я подадох. Сипах и малко на себе си, иначе щеше да недоволства, че се правя на голяма работа пред него, бедния човек на изкуството. Той глътна стотина грама на екс, изсумтя и разтърси глава.
     – Леле, как съм се напил вчера ...
     Нямаше нужда да ми казва. Езикът му беше надебелял и трудно произнасяше думите. Гаврътна и останалото и изсумтя доволен. Сипах му още една без да чакам покана. Пийна пак, но вече една глътка. С пиенето все повече се научаваше и да говори.
     – Е, забрави ти старите приятели ... Като ходихте по чужбина, поспечелихте пари, сега се мислите за нещо повече - запя той познатата песен. Явно вече се оправяше, защото грабна кутията LM, която беше на масата, и запали цигара. Кутията предвидливо сложи в джоба си.
     – Не, просто ... - опитах се да кажа нещо.
     Той бързо контрира.
     – Айде, айде, знам ви аз вас! - след втората чаша очите му вече блестяха и не само говореше, но скоро щеше да стане и оратор. Все пак се досети, че и пари ще ми иска назаем и се поспря, да не би да ме ядоса. – Я кажи, кво правят тия в прогнилия Запад. Те за хора ни нямат, ти ходиш да им слугуваш.
     Пак му насипах в празната чаша и мислено изчислявах колко още остава, докато му дойде музата и реши да отиде да държи речи в кръчмата на бай Петко. Не много.
     – Само Путин ше ги опраи тях ... Ти знаеш ли кви са руснаците, бе, знаеш ли!? - почти беснееше вече той - За четтттри дена и ще си мият веригите на танковете в Атлантика. А ракетите? Ехххх ... - той махна с ръка. - знаеш брат, аз мноо разбирам от оръжие. Кво знаете вие военните. Ти нали беше военен? Е кво знаеш!? Нищо.
     Съгласих се мълком. Кво знам ... нищо. То си беше и така, вече повече от 20 години не ме интересуваха никакви оръжия, а от руснаци стоях колкото се може по-далеч.
     – Помниш ли как разззммазаха китайците с лазер от Космоса!? ММилиони и още трева там не никне!!! - ревеше яростно той.
     Във военното ни бяха казали, че са ударили китайските тълпи с БМ-21 с термични заряди, но кво знам аз ... Може пък да имат лазери руснаците. Бутилката от 500 грама вече беше почти празна.
     – Ся, брат - продължаваше да ме братосва той - нали ше дадеш 20 лева НАЗАЕМ?
     Мълком му подадох десет. Стигаха, за да се донапие при бай Петко и да държи речи, докато някой се сети да го изхвърли. Не протестира, и той си знаеше урока. Давах му по-малко, а той нямаше да ги върне, разбира се. В неговите очи аз бях предател, слуга на Запада и трябваше да си платя данък „Милен“.
     – И не забраяй - гърмеше той по стълбите, докато слизаше - Кат Русссияяя нема втора ...
     Въздъхнах и затворих след него. Из входа отекваше „тъй могъща на светаааа ...“, но това са подробности. Бях се отървал вече. Трябваше да пийна нещо, та си налях 50 грама уиски и го изпих. Пуснах си Сантана, докато разчиствах след него. После си взех душ, избръснах се и си измих зъбите. Гледах се в огледалото ... Ех, старо момче, не ги разбираш ти тия политики, засмях се.
     Пред блока прогърмя тежък мотоциклет. Така идваше дамата - с гръм и трясък. Луда работа, добре, че не завари Милен, щеше да го изхвърли, а на мен ми беше малко жал за него. Няма да повярвате, но всъщност пишеше добри стихове. От YouTube неочаквано започна "Feel like lovin you today" на Donald Byrd*, което съвсем ми вдигна настроението. Хели щеше да ме накара да го сменя, но това е положението. Няма от какво да се оплаквам.
     По дяволите политиката! Животът си заслужава да се живее, а, момчета и момичета? На вратата се позвъни, отворих и Хели нахлу. Пръстите ми потънаха в дългата и черна коса.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

*Donald Byrd ft Isaac Hayes - Feel like lovin you today

https://www.youtube.com/watch?v=qJ1NnoJVIZg&list=PLfwHxdtudmv6dOEua9ScVOWnMNr0QVXlg&index=12